— Добре се справи.
— Наистина ли? Тогава защо непрекъснато ми крещеше да държа високо въдицата?
— Не съм крещял.
— Ха! Капитан Конрой едва не падна от зодиака от смях.
— Защото едва ли някога е виждал човек, който се опитва да държи мрежа с мятаща се сьомга в едната си ръка и полудяла от възторг жена в другата.
— Не забравяй въдицата.
— Трудно е да забравя как я държах между зъбите си — вметна Джейк сухо.
Въдицата бе единственото нещо, което го бе спряло да отговори на възторжената целувка на Онор. И толкова по-добре. Джейк имаше усещането, че тази целувка щеше да премине от безобидно поздравление в страстна жажда. Което би било ужасно.
Или поне той се опитваше да се убеди, че е така. Но нещо не му се удаваше. В мислите си Джейк не преставаше да вижда Онор, облечена в онази нощница, която едва покриваше задните й части. Не спираше да си задава въпроса дали носеше нещо отдолу. А тези мисли водеха до други, като например как ли изглеждаше тя, когато се разтваряше да посрещне своя любовник.
— Ало! — извика Онор и размаха ръка пред очите му.
— Какво?
— Къде си?
За момент му мина през ума да й каже, че мислено притиска устните й с нейната нощница и плъзва езика си по ароматната й женственост, докато достигне до меката плът отдолу.
Глупаво. Много глупаво.
— Мислех си — смотолеви кратко.
— За вечерята?
— Хм… да. За вечерята.
— Какво ще кажеш за малко сос с босилек? Или я предпочиташ с горещ квасен хляб и салата?
— Всичко това ми звучи добре.
— Сигурно си гладен?
— Да — отвърна й той рязко и се отдръпна от нея. Беше по-тъп и от пън, щом дори му хрумваше да мечтае за нейната плът.
— Защо не започнем с няколко бисквити и малко сирене за предястие? — предложи Онор предпазливо. — Какъвто си начумерен, ще вземем да се скараме, преди рибата да е станала готова.
Джейк знаеше, че е в лошо настроение, но знаеше също, че сиренето и бисквитите няма да задоволят глада, който бушува в него. Все пак яденето представляваше някакъв изход в момента.
По-добре от нищо.
Той дъвчеше сирене и бисквити, пиеше бира и наблюдаваше Онор, която сипваше сметана в соса.
— Имаш ли нещо против да порисувам, докато рибата стане готова? — попита тя и остави сметаната. — Не мога да спра да мисля за онова лице в парчето кехлибар.
— Не съм очаквал да ме забавляваш.
Тя го погледна обезпокоена и се запъти да вземе скицника си.
Телефонът иззвъня. Джейк очакваше Онор да профучи през стаята и да го грабне нетърпеливо. Вместо това тя се приближи бавно и протегна ръка към слушалката, сякаш очакваше да я ухапе.
— Ало?
— Раздели се с господен Малори или брат ти ще пострада.
— Какво? Кой е? Къде е…
Телефонът замлъкна. Тя го погледна с отвращение и затръшна слушалката.
— Проклет да си!
— Кой беше?
— Не знам. Но не беше Змийския поглед. Този нещастник заговори веднага щом казах ало.
Джейк затвори вратата и се приближи към нея. Беше бледа, с изключение на червените петна по бузите й, предизвикани от гнева и притока на кръв.
— Откъде си сигурна, че не е бил Змийския поглед?
— По пътя на логиката или просто по интуиция.
— Кое от двете?
— Всъщност и двете. Знаех още преди да започне да говори. Тишината беше различна. А и акцентът му не беше като на Змийския поглед, когато мънкаше на входната ми брата.
— Какъв беше акцентът на този приятел?
— Не беше френски — каза Онор, припомняйки си разговора. — Не и германски. Нито испански или британски.
— Какво искаш да кажеш с не германски!
— Не зная. Просто не беше германски.
Той не настоя. Нямаше смисъл. Беше почти сто процента сигурно, че е бил или руснак, или някой от бившите прибалтийски републики. Нищо ново.
— Какво ти каза? — попита Джейк.
Онор пое дълбоко въздух, но той нахлу в гърдите й на пресекулки. Тя внимателно вдиша отново. После погледна Джейк със замъглени очи.
— Каза ми, че ако не се отърва от теб, Кайл ще пострада — изрече простичко.
Джейк присви очи.
— Разделяй и владей.
— Какво?
— Най-старата тактика, описана в книгите. И най-добрата. Някой иска да те изолира.
Тя погледна през прозореца. Яркият златист цвят на слънцето и безкрайното синьо на морето бяха отстъпили място на непрогледна нощ, а Онор не искаше да се изправя сама срещу нея.
— Кайл… — прошепна тя. — Господи, какво ще правя?
Болката в гласа й беше като острие в съвестта на Джейк. Искаше да я приласкае, да я успокои, но ако го направеше, тя щеше да се чувства още по-безмилостно предадена, когато истината излезеше наяве.
— Ела тук — каза той меко.