През деня на лодката той бе дал да се разбере, че не възнамерява да направи нищо за нарастващото сексуално влечение между тях. Въпреки че очевидно беше здрав мъж, способен да получи ерекция, явно не възнамеряваше да я преследва.
Може би имаше същото виждане за секса като самата нея. Като за нещо толкова вълнуващо, колкото да почистиш тоалетната.
Каква депресираща мисъл…
Джейк забеляза, че Онор дори не беше започнала да се храни.
— Изглежда, нямаш апетит след всичко, което се случи?
Вместо отговор тя набучи на вилицата си парче сьомга. След миг издаде гърлен звук на изненада и удоволствие.
— Харесва ли ти?
— Оргазмено е.
Той повдигна вежди.
— Чак толкова ли ти харесва?
— По-хубаво е.
— Нищо не е по-хубаво.
Тъй като за нея думата оргазъм беше само празно понятие, Онор реши да не спори. Пъхна друга хапка в устата си и усети вкуса на сьомгата. Не каза абсолютно нищо, докато не изяде две порции риба и унищожи своята част от салатата. После се облегна в стола си с въздишка на задоволство.
— Би трябвало да отвориш ресторант — избъбри тя и прикри прозявката си.
— Ти направи салатата и соса. Да не би рецептата да е семейна тайна на Донован? Защото аз обикновено си купувам сос с босилек и той не е и наполовина толкова вкусен.
— Не. Моята рецепта е резултат на години героична саможертва с надеждата за по-добро бъдеще за цялото човечество.
— Никой няма да ти даде Нобелова награда за сос с босилек.
— Остава да ми кажеш, че няма Дядо Коледа.
— След като спомена…
— Аз съм разбита — прекъсна го тя. — Направо разбита. Както и да е, сосът не представляваше нищо в сравнение с рибата — допълни тя и вдигна ръка, за да прикрие още една прозявка.
Джейк стана и започна да почиства масата.
— Аз ще се погрижа за това — промърмори Онор и отново се прозина.
— Преди това ще заспиш.
— И какво ще ме посъветваш? — почти скри една прозявка тя.
— Марш в леглото. Утрешният ден вече прекосява Европа и се носи към теб.
— Каква ужасна мисъл.
Той се разсмя и разроши косата й, докато минаваше покрай нейния стол.
— Не забравяй да си измиеш зъбите.
За момент й мина през ума да го ухапе. Силно. Но реши вместо това да направи нещо по-разумно — да изпълни предложението му.
— Добре. Благодаря.
Останал без дъх, Джейк наблюдаваше как Онор влезе в малката баня, която се намираше точно до спалнята. За част от секундата му се бе сторило, че тя ще забие хубавите си малки зъбки в ръката му. Не знаеше какво би направил в такъв случай, но не се съмняваше в крайния резултат — хванати ръка за ръка, двамата щяха да влязат в сладка битка, в която нямаше победени.
Той изруга наум и се залових чиниите, като ги търкаше толкова силно, че по блестящата повърхност оставаха следи.
Вратата на банята се отвори. С ъгълчето на окото си той видя силуета на Онор, която се вмъкна в спалнята. Вратата след нея остана леко открехната.
Джейк привърши с почистването и напусна къщата. Вратата се заключи автоматично след него. Металният звук навяваше студенина и усещане за невъзвратимост. Той се запъти към пристана по чакълестата пътека. С всяка крачка по пътя Джейк се поздравяваше за това, че се е държал като добър, честен, благороден и глупав кучи син. Прибираше се сам в студеното си легло.
12.
Беше все още тъмно, когато Онор се пробуди. Будилникът мълчеше, но инстинктите й крещяха.
Звуците, наподобяващи дращене, долитаха до слуха й с ужасяваща яснота. Струваше й се, че някой се опитва да пъхне ключ във входната врата. Сърцето й учести ритъма си.
Кайл?
Ами ако не беше…
Внезапно тя осъзна, че не беше поставила резето, преди да заспи.
Неясните звуци продължаваха. Кожата й настръхна. Имаше ужасяващото чувство, че този, който се опитва да влезе в къщата, не беше брат й.
Една част от нея искаше да се завие през глава и да се престори, че изобщо не е тук. Друга част от нея искаше да крещи.
В крайна сметка не направи нито едното, нито другото. Като се опитваше да не вдига много шум, Онор се измъкна изпод завивките и пристъпи боса към вратата на спалнята. Тя беше леко открехната, само колкото да се сменя въздухът в стаята.
От трапезарията в спалнята нахлуваше хладна струя въздух. Входната врата беше широко отворена. На лунната светлина се открои силует, който се вмъкна вътре. Беше човешка фигура.
Долетя лъч светлина от малко джобно фенерче. Светлината се насочи към бюрото на Кайл. Когато силуетът се наведе и започна да отваря чекмеджетата, отразената светлина разкри само черна маска за ски, тъмно яке и кожени ръкавици.