— Откъде… — гласът на Онор пресекна. Опита се да навлажни сухите си устни с пресъхналия си език. — Откъде знаеш?
— Както обикновено. Минал съм оттам. Дори имам риза за доказателство.
— Къде е тя? — попита Онор и потърка бузата си в голите му гърди.
— Ти я облече.
Онор се засмя и продължи да се смее. Знаеше, че Джейк не е казал нещо чак толкова забавно, но не можеше да се спре. Тя се опита да му обясни или да се извини, или просто да изрече името му. Но гласът й се губеше в смеха, който не можеше да контролира.
— Всичко е наред — погали я по бузата той. — Не се опитвай да го потискаш. Това е най-безболезненият начин тялото ти да изпусне парата.
Притисна я още по-близо до себе си и я задържа така, докато емоционалната й възбуда се уталожи и се превърна в накъсано дишане. Най-сетне дишането й се уравновеси и треперенето я отпусна. Тя пое дълбоко въздух и издиша толкова силно, че разроши косъмчетата на гърдите му.
Тялото на Джейк подаде сигнал за тревога. Съвестта му — също. Опасността беше за някои хора първокачествен афродизиак. Онор можеше да е една от тях, а той щеше да е егоистично, безчувствено копеле, ако се възползваше от това.
Обаче му се искаше. Това беше проблемът. Отдавна беше свикнал с ефекта от притока на адреналин, но така и не успя да привикне с неуместното си влечение към Онор Донован.
Джейк внимателно се отмести, като се опитваше да увеличи разстоянието между телата им. Тя го последва, както водата следваше гравитацията — съвсем естествено и напълно неконтролируемо.
Той посъветва съвестта си да си гледа работата. Онор беше голямо момиче и можеше сама да реши дали, кога, къде и как да си намери любовник. В случай че отговорът беше тук и сега, той бе налице, безрезервно съгласен и съвсем способен да се справи. Джейк притисна Онор още по-плътно към тялото си.
— По-добре ли се чувстваш? — попита я с дрезгав глас.
— Да, но… — тя въздъхна отново. — Винаги ли е толкова лошо? Чувствам се като пълен идиот.
— Свикваш след известно време.
— Да се чувстваш като идиот ли?
— С това също.
Онор се засмя тихичко. В момента й беше приятно, не се чувстваше на ръба на истерията.
— Има ли други уроци, които си научил в долнопробните заведения — попита го тихо.
— И на други места. Първите случаи, в които попадаш в опасност, е най-лошо.
— А след това не е голяма работа?
— След това не е нищо ново. Реагираш, но не много силно. Искаш ли малко вино или бренди, за да успокоиш нервите си?
— Стига да не е нужно някой от нас да става. Тъкмо започвам да се стоплям.
Джейк вече беше повече от затоплен. Беше му приятно да усеща бузите на Онор до голите си гърди и горещия й дъх като копринена четка по кожата си. Още повече му харесваше да усеща бедрата й притиснати в скута му. А най-добре щеше да бъде, ако беше все още гол, но се бе оказал по-умен. Все пак не чак толкова умен; беше облякъл джинсите си, преди да се върне в къщата. Може би ако я помолеше много мило, Онор щеше да му даде ризата, която беше облякла. А също и тениската отдолу.
— Джейк?
— Да?
— Този… Това същество… Бил е тук, докато съм спяла. Можеше…
— Опитай да не мислиш за това — прекъсна я Джейк.
— Опитай да не дишаш — отвърна му тя.
— Добре.
С тези думи той сведе устните си към нейните. Искаше му се да бъде нежен, внимателен, търпелив и всичко онова, което се предполагаше, че трябва да бъде един мъж, който целува за първи път жена с идеята да я прелъсти. Но дори и да беше, търпението му щеше да се изпари, щом вкусеше устните й. Тялото му пулсираше от сексуален заряд от първия път, когато видя Онор.
Със скоростта на горящ фитил целувката премина от обикновено докосване в груба страст. Онор не се възпротиви. В момента тя откриваше, че никога не се е нуждаела от нещо друго, освен от горещото тяло на Джейк, от ненаситния му език, нахлуващ жадно в устата й, от топлината на ръцете му, плъзгащи се по цялото й тяло от раменете до бедрата и обратно, притискащи я плътно към него.
Тя отговори на глада на тялото му с глад, на страстта — със страст, спускаше ръцете си по тялото му с волност, която би я шокирала, ако изобщо можеше да разсъждава. Но не можеше. Беше се оставила на чувствата, а онова, което чувстваше в момента, я караше да се разтапя В ръцете му като тежка коприна.
Когато най-сетне той откъсна устните си от нейните, тя лежеше по гръб, бедрата й бяха сключени около грубата материя на джинсите му, а от гърлото й излизаха странни дрезгави звуци. Гореща, сексапилна и дръзка, тя започна да се търка в него, докато огнената й страст проникна през джинсите дълбоко в него.