— Кехлибарения мъж — изрече тихо тя. — Камък, който гори.
Той рязко си пое дъх при думите й и деликатното, изучаващо движение на пръстите й.
— Изглежда, преимуществото на това да свършиш бързо като тийнейджър е бързото възстановяване.
— Какво имаш предвид? — попита Онор, без да го погледне. В момента откриваше, че харесва всички белези на неговата мъжественост. И не само ги харесваше. Тя беше запленена от своя кехлибарен любовник.
— Знам, че не ти доставих удоволствие — промърмори той.
Това прикова вниманието й.
— Какво искаш да кажеш? Ти ми достави повече удоволствие, отколкото някога съм получавала от секса.
Джейк се втренчи в нея за миг, опитвайки се да укроти бесния тласък на кръвта си. Трябваше да пести силите си за онова, което предстоеше. Желаеше я толкова, колкото и първия път. После осъзна с удивление, че и желае дори повече.
— Знаеш ли — каза той и се протегна към Онор, — мислех си, че втория път ще ми бъде по-лесно, че ще имам повече търпение и няма да се притеснявам да не свърша твърде рано, твърде късно или пък изобщо да не успея. Но съм сгрешил.
Тя премигна.
— Нещо не проумявам.
— Сигурно.
Усмивката му беше бавна и изразителна. Тя изопна сетивата на Онор до крайност.
— Обясни ми тогава — прошепна му тя.
— Сложи ми това нещо, скъпа. Понякога думите не вършат никаква работа.
Тя го погледна косо и се залови да постави презерватива на мястото му. Не беше достатъчно опитна, за да се справи бързо, но Джейк не се оплакваше. Просто я наблюдаваше с изгарящ поглед. Когато най-сетне привърши, Онор го погледна в очите.
— И сега какво? — попита го.
— Сега ще направя това, което ми се искаше да направя, откакто твоят будилник прекъсна единствения ми опит да се избръсна за последния месец.
Той плъзна ръцете си по прасците на краката й и продължи да ги милва, докато краката й се разтвориха под нежните му ласки. Тя издаде звук на изненада, когато той се наведе и вкуси от нея, сякаш беше някакъв екзотичен десерт. Онор изрече задъхано някаква дума, в която той успя да разпознае своето име.
— Не се притеснявай за, нищо — прошепна й Джейк, притискайки горещата й плът с езика си. — Това е за мен.
Тя не знаеше какво иска да каже той, докато невероятното удоволствие, което изпитваше, отстъпи място на остри, изгарящи тръпки, които я изведоха до неподозирани висоти за пръв път в живота й. Когато й се стори, че не може да понася повече вибриращото, жестоко, неустоимо напрежение, тя го помоли да спре сладкото мъчение. Той се засмя и пъхна дългите си пръсти в нея, като продължаваше да ближе сладкия възел на нейното желание. Внезапно не й остана нито глас, нито думи, само екстаз, и то толкова неочакван и така вълнуващ, че тя би крещяла, ако можеше да си поеме въздух.
На върха на оргазма й Джейк навлезе в нея и я отнесе още по-високо, учейки я с всеки тласък на тялото си, че тя притежава скрити запаси от чувственост и сила, за чието съществуване дори не бе подозирала. Но и той самият се учеше на нещо. Неподправената искреност на нейните реакции докосна струните на сърцето му и го доведе до нови висини, придаде нова наситеност, нови възможности на изживяването.
Накъсаните й думи на страст и обич го доведоха до края. Последната му съзнателна мисъл беше, че е глупак да отдава и да получава толкова много от жена, чиято любов щеше да се превърне в омраза веднага щом узнае истинската му самоличност.
Няколко часа по-късно Джейк беше на път да разбие будилника на Онор в стената. Псувайки на някаква нелепа смесица от руски и английски, той потърси пипнешком крещящото чудовище, накара го да замлъкне с едно движение на китката си и отново се зави.
Онор промърмори сънено нещо и се притисна в горещото тяло на Джейк. Той сключи ръцете си около нея и погледна през прозореца. Все още нямаше и помен от утринни лъчи.
— Събуждай се, скъпа — каза той и нежно я захапа по ухото. — Време е да ставаме и да отиваме на риболов.
Една топла ръка се спусна от гърдите към корема му и още по-надолу. Той едновременно усети и дочу смеха й, когато го докосна.
— Риболов, а? — изкиска се тя. — Аз залагам на тази въдица. Имаш ли идея какво ще хвана?
Той преглътна тежко.
— Онор…
Тя издаде приглушен звук, който приличаше на смях, но всъщност беше чисто женско задоволство при мисълта за онова, което държеше в ръката си.
— Скъпа — изрече накъсано той, — ако продължаваш така, ще прекараме деня по същия начин, както и нощта.