— Обещания, обещания…
Джейк реши да се възползва от последната си искрица здрав разум. Отмести ръката й, поднесе я към устните си и я целуна доста настървено.
— Не мисля, че това е добра идея — сгълча я кротко той.
— Защо не?
Той плъзна пръстите си към ароматния център ма нейната женственост.
— Защото мога да се обзаложа, че това място е възпалено — той я докосна внимателно. — Прав ли съм?
Дъхът й изсвистя, а тялото й се разбуди и се напрегна, припомни си изживяния екстаз и поиска още и още.
— И да, и не — въздъхна тя. — Вярно е, че съм малко разранена, но все пак идеята е хубава.
Джейк неохотно се отдръпна от топлото кътче, в което копнееше да потъне.
— Ще ти дадем известно време, за да се възстановиш.
— Колко време?
— Няколко дни.
Ужасеното изражение на лицето й едновременно го примамваше и очароваше.
— Твърде много време — отвърна му тя.
— Не искам да те нараня — каза той простичко. — Мога да почакам.
— Досега съм прекарала живота си в очакване. Не искам да чакам повече.
Той се засмя и дръпна кичурче от разрошената й коса.
— Това означава ли, че не съм те отегчил?
— Да си ме отегчил? Господи, какво говориш — възкликна тя, припомняйки си изминалата нощ. — Всъщност аз казах, че сексът е отегчителен, нали?
— Да.
— Ти си изключението, което потвърждава правилото — Онор се усмихна накриво. — Ела при мен и бъди изключителен.
Джейк се наведе към устните й и си каза, че би могъл да я целуне, да я помилва и да й достави удоволствие, без да я обладава.
Онор беше на път към върха, когато телефонът иззвъня. Тя издаде приглушен звук на неодобрение, но телефонът не спря да звъни. Джейк вкуси за последно примамливите й устни и ей наложи да се отдръпне от нея.
— Защо не включи телефонния секретар? — попита я.
— Кога трябваше да го направя? Не си ме пуснал да изляза от леглото дори за миг. И обратното.
Джейк се засмя и я целуна толкова настоятелно, че тя се понесе към върха на екстаза.
Телефонът продължаваше да звъни.
— Иди и го вдигни — каза й. — Аз ще запомня докъде сме стигнали.
Отново се чу телефонен звън. Тя грабна слушалката, защото реши, че това е единственият начин да го спре.
— Имате ли представа колко е часът? — процеди Онор през зъби.
— Мисля, че да! — отвърна Арчър толкова гневно, колкото беше и самата тя. — Какво си мислиш, че правиш в къщата на Кайл, след като ти казах да се махаш оттам?
На лицето й се изписа удивление при вида на Джейк, който се бе разположил между краката й съвсем готов.
— Ти не искаш и да знаеш какво правя, Арчър.
Тялото на Джейк се напрегна.
— Права си — отвърна брат й. — Всичко, което искам да знам е, че си разкарала задника си от онзи град.
— Няма да стане. Оставам.
— Онор, чуй какво ще ти кажа. Изчезвай оттам веднага.
— Позволи ми да отбележа, че няма как да ме накараш да изпълнявам заповедите ти. Аз съм тук, ти си там, а животът е суров навсякъде.
— Поне изслушай причините…
— Писна ми да слушам твоите заповеди — прекъсна го тя с прозявка. — Кажи нещо по-смислено. Слушам те.
Последва напрегната тишина.
— Мамка му!
— Е, това наистина е доста смислено, големи братко. Ще трябва ли да изслушам и други бисери на твоята мъдра мисъл. Може би лайняна история? Или прозаичното по дяволите?
— Онор, това не е смешно!
— Съжалявам, но имаш нелепо чувство за хумор. Виждаш ли, аз говоря само смислени неща. Освен това съм доста вежлива.
Джейк потисна смеха си в бедрото й, но това още повече го приближи до голямото изкушение. Той си спомняше съвсем ясно докъде бяха стигнали.
Онор преглътна мъчително. Той я докосваше по най-възбуждащия възможен начин, оставяше с езика си горещи следи по кожата й и лекичко гризеше хладната й плът.
— Добре — изрече рязко Арчър. — Не искаш да те плаша, но ти не ми оставяш никакъв избор. Чувам разни слухове, че някои много неприятни личности преследват Кайл и откраднатия кехлибар.
— Мислиш ли, че са открили Кайл? — попита тя, като отново се притесняваше преди всичко за брат си.
Джейк прекъсна чувствената си игра. Страхът в гласа на Онор бе последван от внезапно напрягане на тялото й, което нямаше нищо общо с надигащото се желание.
— Не знам — отвърна Арчър с глас, пресипнал от неприятната мисъл. — Знам само, че го преследват.
— Но защо им е да си създават толкова проблеми заради някакъв кехлибар, който лесно може да се възстанови с няколко посещения на мините?
— Не е толкова просто.
— Слушам те.
— Нямам време да те посвещавам в суровата, кървава същност на един народ, който живее в рамките на огромна бивша империя. Приеми думите ми на доверие. Докато си там, ти си в опасност. Изчезвай.