— Вярвам ти, но…
— Без но — прекъсна я той. — Времето позволява да излети самолет.
— Какъв е проблемът? Мислиш ли, че Кайл е тук?
— Мисля, че някой трябва да е там.
— Няма проблем, аз съм тук.
— По дяволите, не ме ли слушаш? Искаш да си на фронта! Хората, които преследват Кайл, не са набожни, привързани към майка си типове.
— След странните телефонни обаждания реших, че лодките, които ме преследват и…
— Лодки? — прекъсна я Арчър мигновено. — Да не би да си излизала с Тумороу?
— Да. Мисля, че Кайл…
— Луда ли си? — прекъсна я той.
— Аз съм твоя сестра. Това какво означава?
Арчър се вбеси.
— Нямаш и най-бегла представа как да управляваш лодката. Не е твоя работа да се занимаваш с…
— Наех човек — прекъсна го тя на висок тон.
— За какво?
— Да ме научи да управлявам лодката.
Джейк се опита да не се напряга, но не успя. Не че Онор щеше да забележи. Тя вече бе изпъната като струна.
— Поиска ли препоръки? — попита Арчър.
— Да — това беше самата истина. Беше поискала. Но не получи. — Джейк е много добър навигатор. Знае всичко за моторниците и ме научи как да използвам морската карта на Кайл. Вчера минахме по доста запаметени маршрути.
— Да не би да вършиш това, за което си мисля?
— Да търся Кайл? Разбира се. Може да съм твоя сестра, но не съм съвсем луда.
— Онор, чуй ме, моля те. Това е прекалено опасно.
— Джейк умее да се грижи за себе си — той умееше да се грижи добре и за нея, но тя реши, че Арчър едва ли щеше да оцени това откритие по достойнство.
— Този Джейк има ли фамилия?
— За да накараш детективите на Донован интернешънъл да го проучат?
— Джейк чий? — беше единственият отговор от страна на Арчър.
— Малори.
Последва наситена тишина. На Онор не й хареса това. Тя познаваше затишието пред буря в семейство Донован.
— Сигурно е висок около шест фута, движи се като боец, има светли очи и тъмна коса, белег на едната вежда и по-малък на устата? — попита Арчър меко.
Онор почувства, че стаята се сгромолясва върху нея. Не знаеше как се движи боец, но останалото съвпадаше.
— Да — прошепна тя.
— Ах ти, малка глупачке! Това е човекът, който обвини Кайл. Може би е дори неговият убиец. Махай се от къщата и не се връщай повече там.
13.
От ужасения вид на Онор Джейк разбра всичко онова, което не искаше да разбира. Гледаше го като дете, което е видяло човек да стреля по елена на Дядо Коледа.
Той грабна слушалката от ръката й, преди тя да успее да го спре.
— Здравей, Арчър. Както виждам, отново говориш лъжи.
Последва тишина, после човекът отсреща рязко си пое въздух.
— Малори?
— Да.
— Слушай ме, кучи сине! Ако посмееш да докоснеш Онор, ще те…
— Избий си го от главата — процеди Джейк през зъби. — Ти си този, който изпрати Онор на бойната линия, не аз.
— Нямах представа…
— И това си избий от главата — прекъсна го Джейк. — Има още много неща, които не знаеш, но това не те накара да затвориш шибаната си уста, нали?
— Слушай, задник…
— Не, ти ме слушай — кресна Джейк, надвиквайки Арчър. — Вие от семейство Донован винаги сте се държали арогантно с всички останали. Кайл избяга с кехлибара, но тъпите ви Доновански лъжи няма да успеят да ме набутат в тази смърдяща история. Достатъчно ясен ли бях?
— Дай ми Онор.
— Още не съм свършил.
— Напротив, вече си свършен — осведоми го мило Арчър. — Ако докоснеш Онор, ще те заровя жив.
— По-добре се увери, че няма да я заровиш заедно с мен.
— Заплашваш ли ме?
— Осведомявам те — озъби се Джейк. — Аз не съм единственият тук. Преди седмица Димитрий Павлов е почукал на вратата на Онор.
— Какво?
— Явил се е на обявата й за инструктор по риболов.
— Господи!
— Освен това тази нощ някой е обърнал къщата на Кайл с краката нагоре. Той също е професионалист. Беше оставил невероятна бъркотия, но е пипал толкова тихо, че тя едва се е събудила. Успя да излезе през прозореца и да дойде при мен, преди той да започне да й задава въпроси.
Онор настръхна, сякаш някой я бе ударил. Едно беше да се боиш от крадец, който едва ли бе дошъл само за кражба. Съвсем друго бе да чуеш, че хладнокръвно се говори за насилие.
Джейк хвърли един поглед към Онор и отново се концентрира върху Арчър. Мълчанието от другия край на линията би притеснило повечето хора. Но не и Джейк. Познаваше Арчър достатъчно добре, за да му бъде известно, че е човек, способен да сдържа емоциите си. В момента той прехвърляше наум възможните решения със завидна скорост и прецизност.