— Нямах това предвид и ти го знаеш.
— Пред мен стои изборът да вярвам на Малори, когото познавам по-малко от година, или да вярвам на Кайл.
— Колко добре го познаваш?
— Кайл ли? — попита Арчър невярващо.
— Не.
— О, Малори…
— Кучият син, който има много имена — промълви тя горчиво.
— Преди Кехлибарената стая да излезе на сцената, бих му поверил всичките си тайни, целия си бизнес и дори живота си. Но всеки човек си има цена. Кехлибарената стая беше неговата.
— Но не и на Кайл.
— Кайл няма нужда от пари и не е сериозен колекционер на кехлибар. Неговата истинска страст е нефритът. Джей няма нужда от пари, но обича кехлибара, както някои хора обичат Бога. Любовта не е чувство, което се поддава на логично обяснение.
Гърлото на Онор пресъхна. У нея нарастваше подозрението, че любовта може да бъде много безсмислено, нелогично и непокорно чувство. Точно тя беше глупачката, която беше обявила любовта си към мъж, който бе просто умел любовник и нищо повече.
— Мислиш ли, че той е убил Кайл? — попита тя директно.
— Не мисля, че Кайл е мъртъв.
— Това не е отговор.
— Но е най-добрият, с който разполагам. По дяволите, всеки може да убие при подходящи обстоятелства.
— По този въпрос няма спор — изръмжа тя и погледна право към Джейк.
— Какви са тези неща за Димитрий Павлов? — попита Арчър.
— Димитрий чий?
— Змийския поглед — вметна Джейк отчетливо, след като предположи насоката на разговора.
— А, той ли? — отвърна тя. — Не го наех.
— Стой далеч от него! — вече беше Арчър. — Той е такъв тип човек, с когото не би искал да правиш бизнес, но нямаш избор, ако искаш да работиш в модерната Руска федерация.
— Какво искаш да кажеш?
— Руската мафия — преведе той кратко. — Съвременна смесица между капитализъм и хаос в стария Съветски съюз. Те имат морал на тапир и скрупулите на озъбена акула.
— Да, Змийския поглед ми прилича на такъв — съгласи се тя. — Следва ни навсякъде, където отидем да ловим риба. Също и бреговата охрана и още една частна лодка. А понякога и две.
— Прекрасно — изсумтя Арчър. — Е, поне във водата си в безопасност. Кой е претърсвал къщата на Кайл тази нощ?
— Не знам — тя погледна Джейк. — Знаеш ли кой е бил тук тази нощ?
— Не.
— Той не знае… — подхвана тя.
— Чух — прекъсна я Арчър. — Попитай го дали няма някакви предположения.
— Питай го ти. Омръзна ми да ви бъда посредник. — Тя хвърли слушалката към Джейк. Той я улови, без да сваля поглед от нея. Наблюдаваше я, докато тя се измъкна от леглото и се запъти към банята. Когато чу душа, издиша с облекчение и вдигна слушалката към ухото си.
— Какво? — попита грубо.
— Кой е бил там тази нощ?
— Едва ли е от тази страна на океана.
— Откъде знаеш?
— Американското правителство си мисли, че аз работя за тях, така че няма нужда да вършат черната работа.
Арчър попи новата информация.
— От службите вече са се свързали с теб?
— Да. Изглежда, че руснаците са поискали помощ, за да си възвърнат Кехлибарената стая.
— Ти виждал ли си я?
— Не. И не очаквам да я видя. Мисля, че всичко това са приказни фантасмагории.
Арчър изръмжа.
— Онор в опасност ли е?
— От хората на Чичо Сам ли? Едва ли. Освен това всички залози вече са направени.
— Дай ми я за малко.
— Тя е под душа.
— Душ ли? Колко близък си с Онор?
— На около десет фута.
— Какво?
— Телефонът е на около десет фута разстояние от душа.
— Малори, започва да ми писва от тебе.
— Все още ли си в Камчатка?
— Защо питаш?
— Искам да знам, че ако ме извадят от играта, ще има кой да помогне на Онор. Изхвърленият на брега труп е на човек от бившето КГБ. След падането на Стената е станал наемен убиец. Вероятно е имал партньор, който все още не е изплавал. Хубавата новина е, че и брат ти не е.
— Господи, каква бъркотия… Разкарай Онор оттам! Ще ти платя повече, отколкото би могла да струва Кехлибарената стая.
— Аз не искам Кехлибарената стая. Искам истината.
— Това искаме и ние.
— Сигурно. Искате да оневините Кайл, като натопите мен.
— Ако разкараш Онор оттам, ще разпространя по целия свят, че си невинен.
— Кой тогава е виновен? Кайл?
Арчър не отговори.
— Добър опит — изрече Джейк язвително, — но вече не ми минават лъжите на Донован. Ако откриеш нещо, което ще помогне сестра ти да оживее, не забравяй да се обадиш.
Джейк затвори телефона, заслушан в душа, и се опита да измисли как да държи Онор в безопасност. Все още премисляше възможните решения, когато душът спря. След няколко минути Онор влезе в стаята, облечена в размъкнати черни спортни дрехи. Якичката й придаваше свеж и приветлив вид.