Тогава Джейк видя очите й. Беше сгрешил, когато каза на Арчър, че се намират на десет фута разстояние. Дистанцията в погледа й не можеше да се измери с цифри.
— Кой е бил тук тази нощ? — попита тя спокойно.
— Не знам.
Тя автоматично прокара пръсти през косата си, без да каже нищо.
— Наистина не знам — повтори Джейк раздразнено. — Не беше оставил визитна картичка.
— Нещо друго?
Гласът й беше толкова студен, колкото и изражението на лицето й.
— Каза, че имаш сестра на Хаваите? — попита той.
Онор се извърна към него.
— Защо? Случило ли се е нещо с Фейт?
— Арчър иска да я посетиш. Това е едно от малкото неща, по които постигнахме съгласие.
— Много неприятно. Аз не съм съгласна.
— Змийския поглед е професионален убиец.
Миглите й трепнаха.
— Това е още една причина да го държа далече от Фейт.
— Добре. Иди на почивка в Таити или на остров Ийстър, докато всичко това свърши. Донован интернешънъл ще наемат бодигардове да носят багажа ти. Ако не познават някой подходящ за работата, аз познавам.
— Не.
— Защо не?
— Както вече отбеляза, искам да съм наоколо, когато откриеш Кайл.
— Няма да го нараня. Имаш честната ми дума.
— Много добре. Оставам.
Джейк реши да изиграе последната си карта — прословутия нрав на Донован.
— Просто не можеш да ми се наситиш, нали?
— Да, откъде разбра? — отвърна тя без всякакъв интерес. — Да вървим за риба.
Няколко изпълнени с напрежение секунди Джейк преценяваше Онор. Всичко, което видя, го убеди, че в момента риболовът беше не само най-доброто предложение, което тя можеше да му отправи, но и единственото. Онор беше напълно способна да се хвърли на лодката сама и да го остави сам с добрите му намерения.
Той грабна дрехите си и започна да се облича.
14.
Времето беше по-добро от настроението на Джейк, но това не означаваше кой знае какво. Облаци, надвиснали ниско над водата, мъгла, ситен ръмеж, силен дъжд и развълнувано море можеха да се видят в различните части на пролива. На едно място слънчев лъч проби мрачното небе и огря водната повърхност, но не се задържа задълго. Пролуката мигновено бе затворена от порива на вятъра и над земята и морето невъзвратимо надвисна мрачна сянка.
Вентилаторът на Тумороу вече работеше, когато Джейк стигна до пристана. Преди да успее да направи и крачка, двигателят оживя и сподавено забръмча. Той се качи бързо на борда.
— Отиваме ли някъде? — попита Джейк и затвори вратата на кабината след себе си. С трясък.
— Време е да се науча да карам лодката.
Той изръмжа.
— Няма как да научиш достатъчно, за да претърсиш сама островите Сан Хуан.
Онор се настани на мястото зад щурвала и не каза и дума, докато двигателят загря.
— Отвържи лодката — нареди тя, без дори да го погледне.
— Няма да стане.
Без да промълви и дума, Онор се измъкна от мястото зад щурвала и слезе на кея. Отвърза въжетата на кърмата и носа, върна се на борда и се насочи към кабината. Джейк вече бе заел мястото й.
— Чу какво ти казах — изръмжа тя през отворената врата. — Аз ще карам лодката.
— Използвай командното табло на кърмата.
След малко Онор постави лоста на заден ход.
Моторницата се оттласна от брега и се понесе назад към плиткия залив. Тя се опита да завърти лодката, като изчака носът да се изравни с края на кея, както беше виждала да прави Джейк.
Внезапен порив на вятъра тласна Тумороу встрани. Преди Онор да успее да проумее какво става, лодката се блъсна странично в пристана.
Джейк излезе от кабината с прът в ръка и оттласна моторницата от брега.
— Опитай отново.
Тя го направи. Този път лодката се удари в кея челно.
— Назад — каза той.
Онор пропусна правилната позиция на лоста. Преди да успее да поправи нещата, вятърът върна лодката на кея. Джейк отново я оттласна. Тя тръгна назад, но този път щурвалът не беше правилно нагласен. Вместо да се отдръпне назад, кърмата отново се опря в пристана.
Онор стисна зъби, за да преглътне думите, които според баща й не подхождаха на жени. Опита отново. Носът на лодката остърга дъските. Тя нагласи лоста на неутрална позиция, за да убие скоростта, и рязко дръпна щурвала, сякаш се опитваше да завърти носа. Разбира се, това изобщо не й помогна. При неутрална позиция щурвалът бе безполезен.
— Това беше добре обмислено — обади се Джейк и отново оттласна лодката от кея. — Щеше да свърши работа, ако вятърът не беше спрял да духа върху кърмата.
Тя отново посегна към скоростния лост.
— Не — спря я остро Джейк. — Първо провери посоката на щурвала или този път ще отнесем кея.