Това, което виждаше, бе, че товарният кораб не поддържаше предполагаемия курс. Оставаше в рисковото поле на Тумороу, което означаваше, че ще последва сблъсък, освен ако един от двата плавателни съда не промени курса или скоростта.
Джейк погледна бързо радара. По гръбнака му пробягаха студени тръпки. При нормални обстоятелства щеше да намали скоростта и да изчака да намалее движението. Това бе най-разумното нещо, когато малък плавателен съд се състезава с морските слонове.
Но ако Тумороу намалеше скоростта сега, щяха да се натъкнат на приближаващия ферибот. Капитанът му щеше да получи мъмрене и преждевременно пенсиониране, задето не бе пренебрегнал естествените закони и не бе дал път на моторницата, която се намираше в рисковото му поле. Джейк и Онор щяха да получат преждевременно парцел в гробищата.
— Аз ще поема управлението — каза той.
Дори да имаше някакви възражения, Онор не успя да ги изкаже. Той я измъкна от мястото зад щурвала и я избута на пилотската скамейка, преди тя да има време да отвори устата си.
— Дръж се — изръмжа той и посегна към скоростния лост.
В следващия миг карбураторът издаде дрезгав възглас на удоволствие. Пръстите на Джейк танцуваха по контролното табло, докато указваше новия курс, нагласяше баланса, увеличи температурата на системата за размразяване на стъклата и се подготви за един кратък, но труден скок през стесняващия се изход към безопасността.
Тумороу пореше водите. От време на време двамата му пасажери имаха чувството, че се возят на подскачащ камък, а не на лодка, но не се оплакваха. Товарният кораб започна да се измества от средата на канала към тяхното рисково поле.
Но дори и така щеше да бъде близо до тях. Твърде близо.
Сирената на товарния кораб изпищя три пъти.
— Нагло копеле — процеди Джейк. — Неговият радар има по-голямо покритие от нашия. Можеше да смени курса, без изобщо да се затрудни или да попадне в опасно положение.
Очевидно товарният кораб нямаше да направи нищо такова. Всъщност промяната в курса му бе довела големия кораб съвсем близо до евентуален сблъсък с моторницата.
Онор сграбчи командното табло с една ръка и седалката с другата. Дори така силата, с която лодката цепеше развълнуваните води, я подхвърли от седалката и я затръшна обратно с невероятна мощ. В мъртвата тишина тя наблюдаваше товарния кораб, който се приближаваше все по-застрашително към тях.
От позицията на лоста тя можеше да съди, че моторницата има още възможности, които Джейк не използва. Преди да успее да попита защо, той завъртя щурвала и запрати лодката силно наляво. Нещо се удари в корпуса. С ъгълчето на окото си тя улови някакъв неясен предмет, който се отдалечаваше в бълбукащата пяна. Дърво.
Джейк завъртя щурвала в първоначалната му позиция и погледна радара само за миг. Там, където трябваше да има един плавателен съд, се виждаха два. Вторият беше много по-малък, но все пак далеч по-голям от Тумороу.
И се насочваше право към тях.
— Дръж се — изръмжа мрачно Джейк.
— Държа се!
Той натисна скоростния лост докрай. От носа на моторницата се надигнаха бурни водни струи.
Радиото забръмча. Повечето от думите бяха заглушени от скоростта, с която лодката цепеше развълнуваните води.
— … Конрой. Чуваш ли ме, Джейк? В сянката на товарния кораб има още един. Смени курса на…
Звукът от сблъсъка на Тумороу с голяма вълна заглуши думите на Конрой.
Джейк оценяваше това предупреждение, но в момента нямаше свободна ръка за радиото. Усилието да овладее Тумороу изискваше цялото му внимание. Дори най-добрата лодка имаше предел на възможностите, особено по отношение на скоростта. Той знаеше, че в момента претоварва моторницата.
Върху предното стъкло плиснаха неудържими водни струи. Чистачките изнемогваха. За Джейк всичко това нямаше значение. Той разчиташе на радара, на умението си, търпението си и на необходимостта.
Онор не си направи труда да крещи или да отбележи ново изникналата точка на радара. Очевидно Джейк вече я бе забелязал. Нямаше друга причина той да форсира моторницата през развълнуваните води. Тя наблюдаваше радара с неестествено спокойствие. Пролуката, към която се стремяха, се затваряше все по-осезаемо с всяко проблясване на екрана.
Сирената на товарния кораб проехтя отново. Онор погледна през прозореца и видя да се приближава огромен силует. Дъхът й спря. Дори и да искаше, тя не би могла да крещи.
Тумороу прелетя по вълните покрай носа на товарния кораб само няколко секунди преди сблъсъка.
Едва бяха подминали товарния кораб, когато изникна нова опасност. Джейк разполагаше само с един миг, за да различи очертанията на големия сейнер Аляска, преди силно да завърти носа на лодката. Моторницата поднесе встрани, подскочи във въздуха и отново се озова във водата.