В първия момент Онор си помисли, че не го е чула правилно. Но преди да успее да го накара да повтори, той заговори отново:
— Ще ти запазя билет до Таити и ще наема няколко здрави момчета да се погрижат за багажа ти.
— Никъде няма да ходя.
— Отново грешиш. Имаш две възможности — или да ти бъда съквартирант, докато намерим Кайл, или Таити и бодигардовете. Избирайте, госпожице Донован.
— Не можеш да ме накараш насила да…
— Мога съвсем лесно да те изкарам от играта — прекъсна я грубо той. — Ако не вярваш, продължавай да ме предизвикваш. Ще научаваш новините за Кайл само от вестниците.
Този път Онор погледна Джейк, наистина го погледна. В него нямаше нито самодоволство, нито превъзходство. Той беше точно толкова вбесен, колкото и самата тя. Ако не знаеше истината, можеше да си помисли, че предаденият е той, а не тя.
— Кога ще престанеш да се правиш на ядосан? — скръцна със зъби тя. — Аз бях измамена, а не ти!
— Значи такава била работата — въздъхна той. — Зарежи сръдните и глупавите си твърдения за истината. Моето престъпление се състои в това, че ти показах колко приятен може да бъде сексът. — Гласът му омекна. — Не бъди глупава, скъпа. Аз научих същото нещо. Или причината е в това, че не ти казах, че те обичам, на момента?
— Поне не изричаш лъжи в леглото — изрече тя с внезапно изтънял глас.
— Запомни го. А сега трябва да направиш своя избор — приготви се за едно хубаво представление — или излизаш от играта.
— Това не е игра. Става въпрос за живота на Кайл.
— Също и за моя, но ти не си направи труда да ми го кажеш, когато ме нае за инструктор по риболов.
— Не знаех!
— Не искаше да знаеш. Ти живееш в измислен свят, в който парите не означават нищо. В действителния свят убиват хора за далеч по-незначителни неща от един милион долара.
— Ти знаеше това още преди да те наема. Не беше нужно да ти го казвам.
— Нямах представа, че това е началото на борба на живот и смърт за Кехлибарената стая.
— Тогава не трябваше да криеш къс от нея в пратката кехлибар.
Джейк присви очи.
— Това ли съм направил според Арчър?
— Това се е случило. Без значение дали го е извършил Кайл или ти.
— А Кайл не може да го е извършил, защото е Донован — изрече ледено Джейк. — Значи оставам аз, непоправимият глупак, който мислеше Кайл за свой приятел.
Джейк погледна Онор в очите и видя гнева, болката и объркването, които изпитваше тя. И обичта. По-скоро би умряла, отколкото да повярва, че Кайл е извършил нещо лошо.
— Кайл ме харесва, а? Слава богу, че не ме е обичал. Едва ли щях да оцелея — внезапно Джейк отмести ръката си. — Влез или излез, Онор. Изборът е твой. На мен дори не ми дадоха тази възможност.
Горчивината в гласа му сломи съпротивителните й сили. Той не беше по-щастлив от нея. Това не би трябвало да има някакво значение, но имаше. Тя не знаеше какво точно променяше този факт; знаеше само, че нещо се бе променило.
— Оставам — прошепна тя.
Джейк излезе от пикапа, извади очукан куфар изпод задната седалка и затвори вратата. Без дори да се обърне назад, за да види дали Онор идва след него, той се запъти към Чаудер кег.
Тя едва успя да го настигне, преди да стигнат до входната врата. Той отвори вратата и я въведе в опушеното помещение. Един поглед й бе достатъчен, за да прецени, че това е по-скоро бар, отколкото кафене и че не е било почиствано, откакто е била пеленаче. Няколко мъже по масите вдигнаха поглед от бирите си. Огледаха (Онор от главата до петите. Два пъти.
Ръката на Джейк мигновено я обгърна ниско през кръста. Тя се вцепени при допира му. В следващия момент разбра, че няма нужда да се безпокои. Без значение колко интимно изглеждаше движението му за външния наблюдател, тя усещаше, че той не влага нищо лично. Искам да се държиш така, сякаш съм непоправим женкар и нямаш търпение да се изчукаме. Аз ще се държа с теб по същия начин.
Висок рус мъж с атлетично телосложение, високи скули и широка уста стана и се отправи към тях. Той мина покрай няколкото местни посетители, без да си дава вид, че забелязва враждебното им отношение и неприязънта към външния посетител на тяхна територия. Дрехите му бяха всекидневни, но скъпи и не бяха нито руски, нито американски. Той протегна ръка към Джейк с усмивка, сякаш го посрещаше в собствения си дом на чаша чай.
— Много мило, че дойде — каза Резников и стисна здраво ръката на Джейк. — Това е очарователната Онор Донован, да?
Онор изкриви устата си в учтива усмивка и позволи на руснака да стисне ръката й между своите. Акцентът му я дразнеше. Напомняше този на Змийския поглед, но не беше чак дотам недодялан. Струваше й се, че го е чувала и преди… но, както каза Джейк, наоколо имаше доста емигрирали руснаци.