— Тези вълшебни очи — въздъхна Резников. — Всеки Донован ли има такива?
— Всеки по две — сряза го тя. — Стандартно производство.
Той се разсмя, сякаш бе казала нещо изключително забавно.
— Явно сте толкова умна, колкото и красива. Със сигурност сте по-малката сестра на Кайл.
Джейк издърпа пръстите на Онор от самозабравилите се длани на Резников.
— Спести си похотливите погледи, Петя. Тя е заета.
Резников премести погледа си от Онор към Джейк и въздъхна.
— Аз съм опустошителен.
— Опустошен — поправи го Джейк сухо. — Или съкрушен. Както предпочиташ.
Зад тях вратата на заведението се отвори. Джейк се обърна само колкото да види кой влиза. Бяха мъж и жена, движещи се със самонадеяност, която очевидно не допадаше на местните.
Джейк обърна гръб на двойката. На този етап от играта Елън и нейният костюмиран придружител едва ли щяха да го пронижат с нож.
— Нека се изместим от входа — предложи късо.
Онор забеляза жената и се намръщи. Не носеше червено яке, но всичко останало й изглеждаше познато, дори и без бинокъл.
— Това не е ли же… — подхвана тя.
Джейк затвори устата й с настойчива целувка.
— Хайде, скъпа. Блокираме движението.
— Разбира се, лютиче. Както кажеш.
Той я погледна предупредително. Тя отвърна на погледа му с широко отворени, невинни очи и празна усмивка и се обърна, за да последва руснака до масата му.
Елън се настани на една маса наблизо. Партньорът й отиде на бара и поръча две порции яхния и две бири. Джейк наблюдаваше крадешком двойката. Той галантно издърпа стола на Онор, после седна толкова близко до нея, че бедрата им се докосваха. Тя подскочи едва доловимо, но не се отдръпна.
Вратата на бара се отвори отново. Резников присви бледосините си очи. Джейк погледна косо към входа.
— Другарска среща на сънародници — промърмори той.
— Какво? — попита Онор.
— Змийския поглед. Не гледай натам. Имай ми доверие.
Тя преглътна напиращия на устните й отговор.
— С кого е?
— Сам.
— Това не ме изненадва. Дори огледалото не би искало да го видят с него.
Джейк се усмихна лекичко и погледна към Резников.
— Приятел или съперник?
— Павлов? — той сви рамене. — Не знам.
Джейк не му повярва. Вратата се отбори отново. Влезе Конрой с младо широкоплещесто момче, вероятно новобранец. Джейк поздрави мълчаливо. Конрой му отговори с кимване и се насочи към бара.
— Кой е този? — попита остро Резников.
— Стар приятел.
— Ще иска ли да се присъедини към нас?
— Не знам. Ти как мислиш?
Резников, изглежда, се замисли над това, после поклати глава в знак на отрицание.
— Би било по-добре за теб да подновяваш старите си приятелства някъде другаде.
Джейк не изглеждаше изненадан.
— Добре. Какво имаш да ми казваш?
Преди да отговори, Резников огледа опушеното помещение. Всички маси около тях бяха заети. После следваше редица свободни столове, зад която се бяха разположили редовните посетители. Те не изглеждаха особено щастливи от нашествието на външни хора на тяхна територия.
— Мислех, че мястото е спокойно — промърмори руснакът. — Вероятно е по-добре да отидем на моя кораб. Няма да е мъдро да ти показвам кехлибара тук.
Онор си пое бързо дъх. Преди да успее да проговори, ръката на Джейк стисна бедрото й под масата.
— Какъв кехлибар? — въпреки че думите му бяха ясни, не ги чу никой, освен Резников.
— А, хм, примери. Това ли е най-подходящата дума.
— Близко е. Какви мостри?
— На кехлибар, разбира се. Моите работодатели искат твоето мнение.
— Защо не попитаха теб?
— Искат мнението на най-добрия. Аз съм просто добър.
Онор отмести погледа си от привлекателния, елегантен руснак към грубо изсеченото лице на Джейк. Зад равнодушното му изражение тя усети напрежение, което се предаде и на нея. Това й напомни за всеотдайния любовник, който бе преобърнал нейния свят наопаки само за една нощ.
Но в момента не сексът бе центърът на вниманието на Джейк. А кехлибарът.
Той обича кехлибара, както някои хора обичат Господ.
— Отзад има друга стая — каза Джейк. — Ще видя дали е свободна.
След две минути и четиридесет долара той отведе Резников и Онор в неприветлива частна стая. Руснакът остави бирата си и малък куфар, който приличаше на този на Джейк. После извади цигара, запали я и се настани на един стол. Пред него имаше кръгла маса, чиято опърпана покривка явно някога е била зелена, но в момента имаше цвета на мръсни ръце. Същото можеше да се каже и за тестето карти, поставено до препълнения пепелник.
Джейк седна на един стол, който гледаше към вратата, през която току-що бяха влезли. Имаше и друга врата, която извеждаше на алеята. Той можеше да вижда и нея. Придърпа стол съвсем близо до себе си, потупа го и се усмихна на Онор.