— Защо? — попита Онор, преди Резников да успее да отговори. — Току-що каза, че е имитация.
— Половината от музейните експонати са имитации. Това — посочи Джейк, като отново прокара палец по брошката — е изкусно изработена частица от историята, датираща от времето преди пластмасата да направи фалшивия кехлибар евтин и леснодостъпен. Ще бъде хубава част от моята колекция.
— От фалшификати! — попита Онор невярващо.
Резников се изсмя високо.
Усмивката на Джейк разкри белите му зъби на фона на късата му, гъста брада.
— Не всички предмети в колекцията ми са фалшификати.
— Ти си прекалено скромен — вметна Резников. — Колекцията ти от старинен кехлибар е една от най-добрите, които се намират в частни ръце.
— Какво друго имаш в куфара? — смени темата Джейк.
Руснакът поклати глава, отмести мострите, които Джейк вече бе видял, и извади някаква кутия. Отвори я и изложи на показ съдържанието й с едва прикрит възторг.
— Вземи я, но бъди изключително внимателен — рече някак напрегнато руснакът.
Онор се наведе напред.
— Какво е това?
— Колие вероятно — определи Джейк и погледна отблизо експоната, без да го вади от кутията. — Изработено в етруски стил с огромни очи и нос, който в наши дни наричаме римски. Счупено и съединено на мястото, където кракът на момчето се губи между тези на жената.
— Момче? На мен ми прилича на момиче — каза Онор, взирайки се в украшението. — Фигурата е по-малка от другата, с по-големи очи и по-нежни черти.
— Въпрос на културно равнище — сви рамене той. — Етруските богини, а вероятно и по-заможните етруски жени са имали по-млади любовници. Лицето на зряла жена е много пооформено от това на момчето. Във всеки случай — той подаде на Онор лупата — виж къде се съединяват фигурите.
След кратко мълчание Онор му върна лупата.
— Вярно. Определено не е жена. И не е особено нежна.
Джейк се засмя лекичко.
— Според положението на фигурите това вероятно е фетиш за плодовитост.
— Значи е автентично — попита Резников с вид на човек, който просто изказва очевидното.
— Не бих го купил.
Изненада и нещо още по-неприятно се плъзнаха по аристократичното лице на руснака. Това накара Онор да се запита дали и той като Джейк не бе пъхнал пистолет в куфара си.
Джейк вероятно си бе задал същия въпрос. Докато напрегнатата тишина отекваше натрапчиво, той се взираше в ръцете на Резников.
16.
Резников сложи изящните си ръце на масата, сякаш предпочиташе да ги стисне около врата на Джейк.
— Какво каза? — попита руснакът.
Джейк небрежно сви рамене, но си личеше, че се готви за битка, ако се наложи.
— В това украшение има нещо, което не ми харесва.
— Обясни. Но не проверявай самия кехлибар, той е истински, без съмнение. Гарантирам.
— Не ме притеснява кехлибарът.
— Чудесно. Продължавай.
— Не съм специалист по история на изкуството — поде Джейк спокойно — но ми се струва, че има нещо нередно в изображението на крилата или каквото и да е онова нещо на женската фигура. Трудно е да се каже какво точно на такова малко пространство.
— Огледай го по-отблизо — после, сякаш току-що бе доловил ледения гняв в гласа си, Резников си наложи да се усмихне. — Ако обичаш…
Джейк взе кехлибара, постави го пред обектива на джобното си фенерче и включи светлината. Тя облиза повърхността на мъничката скулптура.
— Пукнатината не е голяма — промърмори той, загледан в мрежата от дребни пукнатинки, спускащи се по повърхността на кехлибара, които му придаваха характерен вид.
— Ако това късче е извадено от гроб, заключен в продължение на векове без достъп на кислород и слънчева светлина, пукнатината не би могла да се разраства — отбеляза Резников.
Джейк кимна, но очевидно не беше убеден. Той се наведе и в продължение на една безкрайна минута изучава украшението през лупата.
— Погледни този ръб — посочи той и се изправи. — Той е назъбен, а останалите са гладки, сякаш парчето е било счупено, след като релефът вече е бил изработен. А пукнатината е еднаква откъм назъбения и откъм гладкия си край.
— Може да е била счупена по време на погребалната церемония.
— Би могло.
— Но ти не мислиш така — погледна го Резников.
— Не. Мисля, че това е копие на истинското украшение, изпечено в пещ или в горещ пясък, за да наподобява естественото стареене от времето.
Резников взе фенерчето и украшението. Без да изчака да го помолят, Джейк му подаде лупата. Стаята потъна в тишина, докато руснакът стоеше приведен над кехлибара. Той заговори меко на своя език. Изражението на лицето му подсказваше, че едва ли шепне любовни сонети за украшението.