С мрачно изражение той пъхна кехлибара обратно в кутията. Небрежното му отношение показваше по-добре от всякакви думи, че мнението му за този предмет на изкуството е коренно променено.
— Както вече казах — опита се да се усмихне той, — аз съм просто добър. Ти си най-добрият.
В момента, в който той отвори малкия си куфар по-широко и посегна да извади друг предмет, вратата към главната зала на заведението се полюшна навътре.
На Джейк не му беше необходимо да обръща главата си натам, за да види Елън, която оглеждаше стаята. Въпреки че погледът й беше кратък, тя не пропусна нищо.
— О — възкликна тя, като си придаде вид на изненадана. — Извинете. Търсех другата стая и си помислих, че е зад тази врата. — Тя се усмихна вежливо и се оттегли.
Вратата след нея остана леко открехната.
Резников скочи, грабна един огромен стол и го пъхна под дръжката на вратата. После обезопаси вратата към алеята по същия начин. Едва тогава отвори друга кутия и я подаде на Джейк.
Сред бургундско червено кадифе лежеше украшение, блестящо в оттенъци на слоновата кост. Всъщност Онор смяташе, че това е слонова кост, докато Джейк не го пое с внимание, което проявяваше само към кехлибара — или към любовница. Беше докосвал и нея по същия начин, сякаш бе изградена от време и лунна светлина.
— Молитвена броеница — определи Джейк. — Декадентски тип. Вероятно от шестнадесети век. А може и да е по-стара. Мъниста от шлифован бял кехлибар с вградени борови иглички. Голяма рядкост. Десетките са разделени от златни филигранни мъниста. Прекрасен сребърен филигран. Може ли лупата?
Резников пусна стъклото в протегнатата ръка на Джейк. Той вдигна лупата към очите си и разгледа мънистата.
— Първо качество — изрече кратко след известно време. — Бих могъл да ги проверя с игла, но няма смисъл.
— Защо? — попита Онор.
— Ръбовете на кристалите и дупките в мънистата показват едва доловимото износване на украшението, точно както се очаква за камък от тази епоха. За разлика от истинския кехлибар имитацията не се изтрива така от самото движение по копринените, конци.
Джейк внимателно върна броеницата в кутията и се усмихна странно.
— Какво? — погледна го напрегнато Онор.
— Просто си мислех за кехлибара и човешкото съзнание — отвърна той. — Във всичките му разновидности и цветове първото приложение на кехлибара е било като талисман, средство за предпазване от дявола и възвеличаване на Бога. Собствениците на броеници като тази са били толкова горди с притежанията си, че някои закони през тринадесети и четиринадесети век са забранявали употребата на кехлибар за броеници, като са проповядвали, че обикновени навързани конци са съвсем достатъчни за набожните хора.
Онор погледна от показалеца на Джейк към полузатворените му очи, които блестяха в мъждивата светлина. Завладяваме я гласът му, дълбок и дрезгав, богат на спомени и емоции, изпълнен с естествения човешки копнеж по красота и изящество.
— Обзалагам се, че забраните не са просъществували дълго — вметна тя. — Хората винаги са използвали красотата, за да възвеличават боговете и собственото си съществуване.
— Да, така е — кимна той. — Търговията с кехлибар е започнала да процъфтява, след като жените, които събирали дърва за горене по бреговете на Балтийско море, открили, че морските камъни изгарят много по-лесно, отколкото дървото.
— Горили са кехлибар? — удиви се Онор.
— Не мога да го докажа, но съм сигурен, че е било така. Балтийският климат е студен, влажен и неприветлив. Никой не би могъл да запали огън във влажна гора, ако не пожертва нещо, което гори бързо и ароматно като кехлибара. Селяните и войниците в кехлибарените мини със сигурност са знаели този факт. По време на войните те са горили необработен кехлибар просто за да оцелеят.
— Господи! Представи си колко скъпоценни камъни трябва да са разрушени.
— Не, благодаря — рече Джейк сухо. — Предпочитам да мисля за жените, които са събирали дърва за горене и са разпределяли плячката, донесена вкъщи от мъжете. Обзалагам се, че именно тези жени са били първите, които са извайвали предмети от дърво и кехлибар. Произведенията им, изработени от дърво, са изгнивали и изчезвали след век или два. Произведенията от кехлибар са останали завинаги. Така че същите тези жени, които са горили кехлибар в домашните огнища, са и авторите на редки, необикновени предмети на изкуството от каменната ера, предмети, които са увековечили своите създатели, техните правнуци и тяхната уникална култура.
Онор си спомни какво й бе казвал Кайл за Джей — че е колекционер на произведения от каменната ера. Но Кайл бе пропуснал да спомене, че страстното влечение на Джейк към кехлибарените останки от древни култури бе следствие от интелектуалната му и емоционална същност, а не от алчност и жажда за притежание.