Резников извади друга кутия. Този път произведението изпъкваше сред кремава на цвят коприна. Самият кехлибар притежаваше дълбок канелен оттенък и бе лъчисто сияен по по-голямата част от четириинчовата си дължина. Част от единия му край бе оставена недокосната. Останалата част от предмета бе изваяна във формата на леко заострен, неправилен цилиндър, като по-дебелият му край се губеше в необработения кехлибар.
Онор се намръщи при вида на парчето. Формата му й бе болезнено позната. На местата, където беше полиран, имаше гъвкави жилки и интригуващи, потъмнени гънки, които я приканваха да прокара пръсти по всяка вдлъбнатинка. Тя тъкмо понечи да го направи, когато осъзна защо формата му й изглеждаше толкова позната.
Онор мигновено отдръпна пръстите си.
— Хайде — подкани я Джейк развеселен. — Няма да те ухапе.
— И това ли е фетиш за плодовитост? — попита тя сухо.
— Вероятно, не. На кехлибара винаги са били приписвани свръхестествени способности. Според балтийските легенди огърлиците от кехлибар са задушавали всеки, който е произнасял лъжа. Талисманите са били извайвани в различни форми, за да предпазват от болести, злополуки и лоши помисли. Вярвало се е, че кехлибарените фалоси като този са били най-мощните талисмани и са предпазвали собственика си от всеки източник на зло.
— Това нещо трябва да е плод на патриархална култура — разсъди Онор.
— Несъмнено. Повечето култури са били патриархални.
— Едва след като жените са ги научили на основните неща.
Джейк се усмихна.
— Дръж това, докато взема нещо.
Преди да успее да възрази, тя вече държеше кехлибарения фалос с размерите на човешка длан. След като вече бе вникнала в същността на този предмет, тя можеше да оцени, че е изработен едновременно фино и прецизно. Самият кехлибар пареше на пръстите й. Неведнъж бе забелязвала уникалното свойство на кехлибара да излъчва топлина при допир, но сега за пръв път се опари на него.
Онор не можеше да спре да мисли за евентуалните възможности да превърне древния талисман в предмет на декоративното изкуство. Например брошка. Или колие. Да, колие, закачено на ръчно изработена златна верижка, с дълги, елегантни висулки около фалоса, обгръщащи го с топлината на ковано злато…
— Изтрий го с това — помоли Джейк, без да откъсне погледа си от куфара. — Да видим дали ще се освежи с хартия и памук.
Като все още размишляваше над възможностите за дизайн, Онор взе хартишката, която й подаде Джейк, и енергично затърка гладката част на фалоса.
— Вече трябва да е достатъчно — каза той. — Сега памука.
Тя прокара притъпения, леко заоблен крайчец по малко парченце памук. Късчето се повдигна и се притисна към кехлибара като към страстен любовник.
— Има много статично електричество — отбеляза тя, като внимаваше гласа й да звучи безразлично.
— И някои пластмаси имат това свойство — рече Джейк, докато въртеше В ръцете си запалката и херметизирана кутийка с бутан. — Може ли да използвам иглата? — попита Резников.
— Щом трябва — разреши сухо руснакът. — Признавам, че изглежда обезпокоително.
— Нека аз да го направя — предложи Онор и погледна Джейк с широко отворени очи, в които се четеше злонамереност. — Ще бъда много внимателна, сякаш е истински.
Джейк я погледна накриво, докато нагряваше иглата със запалката. Когато металът се нагря достатъчно, той внимателно я допря до грапавия край на фигурката. След няколко секунди в ноздрите го удари сладникавата миризма на древна смола и слънчева светлина на възраст милиони години.
— Не е пластмаса — констатира лаконично. После извади лупата си, включи фенерчето и разгледа фалоса на силна светлина.
— Амброид — определи той след известно време. Забелязват се линиите и шуплите, прикрити за повърхностния наблюдател от налягането във формата, в която е изработена отливката.
— Още един фалшификат? — попита Онор.
— Според някои е фалшификат. Според други е просто усъвършенствана форма на кехлибара. Във всеки случай парчето не е древно. Техниката за създаване на големи късове кехлибар от дребни парченца е открита в края на деветнадесети век.
Джейк подаде парчето обратно на Резников, който го прибра. Онор изглеждаше замислена.
— От него щеше да стане прекрасно колие — каза тя. — Представи си колко сигурна и в безопасност щях да се чувствам.
— Вече си имаш кехлибарен фалос — каза Джейк. — Забрави ли? В безопасност си и отвътре, и отвън.