Тя се опита да сдържи руменината, която напираше по страните й.
— Не съм го тествала с нагорещена игла. Може и той да е имитация.
— Имай ми доверие. Истински е.
— Всички казват така.
Като се кикотеше безочливо, Резников постави на масата плитка кутия и отвори капака й.
Джейк се обърна към новия предмет. В кутията лежаха няколко парчета кехлибар, съединени в сложна и фина мозайка във формата на кралски герб. Няколко парчета липсваха.
— Кехлибар ли е? — попита Онор.
— Попитай ме след няколко минути — рече й Джейк. — Занимавай я, Петя. Кажи й за гинтерас.
— Това е стара литовска дума — започна веднага Резников. — Означава пазител или закрилник, но в частност се отнася за вид кехлибарен талисман, който се носи около врата. Джейк има такъв във формата на двуглав дракон. Китайска изработка. Древните китайци са вярвали, че кехлибарът е душата на мъртъв тигър.
В паметта на Онор проблесна нещо — полупрозрачно украшение с канелен цвят върху тъмната кожа на гърдите на Джейк. Беше го забелязала, когато будилникът й вдигна врява и той дотича почти гол до вратата и. Но не си спомняше да го е виждала последната нощ.
— Носиш ли го в момента? — попита тя Джейк.
— Да.
— А защо не го носеше последната нощ?
— По-късно ще говорим — отвърна той, без да откъсва поглед от кехлибара пред себе си.
Докато Джейк работеше, Резников разказа на Онор за кехлибара, който представляваше слънце в тъмнината на древната балтийска култура. Смятало се, че лекувал болести, че предпазвал тялото по време на война, че съпровождал душата в последното й пътешествие. Кехлибарът бил знакът на келтския бог на слънцето. Също за утаените сълзи на богинята Джуарат, която се влюбила в смъртен и това станало причина за неговата смърт и за нейното вечно страдание…
Кехлибар, винаги кехлибар, единственият камък, който е топъл на допир, единственият, който може да се дълбае с обикновен нож, единственият, който оживява, когато се потърка с кожа, единственият, който се носи в загадъчното лоно на океана. Кехлибарът, изграден от мистика и пророчества. Кехлибарът, пламтящият камък на човешките желания.
— Много хубаво — обади се Джейк, когато най-сетне вдигна поглед. — Чудесен пример за техническите умения на хората през осемнадесети век. И някой е устоял на изкушението да запълни липсващите парчета с доминикански кехлибар.
Резников се засмя меко.
— Все още не си ми простил за онази масичка, нали? Но това беше благородна грешка.
Джейк изръмжа.
— Иска ми се да съм видял цялата Кехлибарена стая — каза руснакът, като внимателно го наблюдаваше.
— Или поне един-единствен панел от нея. Казват, че да влезеш в нея е като да се преродиш в свят, изграден от слънчева светлина.
Инстинктите и интелектът на Джейк застанаха нащрек и по гърба му пробяга студена тръпка.
— Аз заставам на страната на тези, които смятат, че се е превърнала в прах — той отблъсна стола си, сякаш възнамеряваше да си тръгва.
— Не бързай толкова, приятелю — възпря го Резников. — Има и други неща, които очакват да се докоснеш до тях.
Джейк погледна Онор.
— Не би могъл да ме изведеш оттук дори и с кехлибарени коне — реагира тя мигновено. — Този кехлибар е фантастичен. Дизайнът на тези късове е като светлина за съзнанието ми.
Джейк й отправи усмивка, топла като самия кехлибар при допир. Тя му отвърна със същото, преди да успее да се сети за всичките причини да не го прави.
Резников извади дълга, плитка кутия, опакована с внимание, което биеше на очи. Самата кутия бе обвита с кожа и покрита с релефни златни украшения. Пантите и закопчалката бяха обковани с масивно злато. Отвътре бе облицована с тъмно на цвят, тежко кадифе. В осем неравни отделения се намираха кехлибарените изделия, които изглеждаха твърде прости, почти примитивни в сравнение с вида на самата кутия.
Джейк подсвирна.
— Колко хора си убил за това съкровище?
— Ах, Джейкъб, шегуваш се както винаги, да?
— Не и този път.
— Тогава ще бъдеш доволен да узнаеш, че не се е проливала човешка кръв — рече спокойно руснакът.
— Щях да съм доволен, ако ти бях повярвал.
— Това е самата истина.
— Значи някой е умрял от естествена смърт — промърмори Джейк, без да изглежда убеден. — Сигурно си измъкнал тези парчета от ръцете на мъртвия колекционер. Или от пазача на някой музей. Никой не би се разделил доброволно с тези предмети на изкуството… ако са истински.
— Нали затова си тук. Да прецениш дали са оригинални.
Без да каже и дума, Джейк се приведе над кутията. Промяната в него бе очевидна за Онор. Когато държеше останалите парчета кехлибар, той беше напрегнат, заинтригуван и възхитен. Сега беше напълно погълнат. Излъчваше такова напрежение, каквото бе видяла у него само веднъж досега — предишната нощ, когато й бе показал толкова много за природата на чувствата и страстта.