Първото парче кехлибар приличаше на малка, захабена глава на брадва, изработена от бледо масло. Когато Джейк го докосна нежно и питащо с връхчетата на пръстите си, Онор усети как през нея премина нова вълна на жажда и страст. Тя сдържа дъха си, без дори да го усеща. Наблюдаваше го как прокарва чувствителните връхчета на пръстите си по миниатюрната брадвичка, сякаш бе сляп и разчиташе текст с релефни букви.
— Невероятно гладко — избъбри той след известно време. — Декоративните дупчици по него сякаш са били полирани, след като е било изработено.
— И то ли е фетиш? — попита Онор.
— В известен смисъл — кимна Джейк. — Вярвало се е, че кехлибарът е дарявал притежателя си с безсмъртие. Неолитните общества понякога са погребвал членовете си с изделия от кехлибар. Вероятно кехлибарената брадва е била ценен дар за мъртвия.
Резников кимна, но не каза нищо. Той наблюдаваше по-скоро Джейк, отколкото кехлибара.
Джейк премести ръката си и прокара палец по повърхността на предмета с добре премерена сила. Както и бе очаквал, нокътят му не остави следа.
— Няма да го тествам с нагорещена игла — каза той.
— Това означава ли, че е истински? — попита Онор.
— Не знам. Но ако е, би било престъпление да оставя следи по него.
— Задънена улица? — запита тя.
— Не.
Джейк внимателно върна брадвата обратно в кутията. После се обърна към куфара си и започна да вади от него разни неща. Когато приключи, пред него стояха няколко добре запечатани бурканчета. Всяко от тях имаше размерите на голяма чаша за кафе и бе частично напълнено с някаква прозрачна течност. Той отвинти капака на едното бурканче, взе малката брадвичка и я потопи в него. Кехлибарът потъна до дъното на контейнера.
— Каква е тази течност? — попита Онор.
— Дестилирана вода.
Джейк извади парчето, подсуши го внимателно и отвинти капачката на второто бурканче. Въпреки че течността изглеждаше същата, брадвичката се носеше по нея като тънко, непрозрачно ледено късче.
— А какво има в този буркан? — погледна го с разширени очи Онор.
— Солена вода с фиксирано ниво на соленост от едно цяло и пет стотни — поясни Джейк, без да откъсва погледа си от брадвичката. — Ако това беше прозрачен, а не матов кехлибар, щях да използвам третото бурканче. Там има вода с по-високо съдържание на сол. — Той вдигна брадвичката и внимателно я подсуши. — Чистият кехлибар е по-плътен от замъгления, защото облачетата се причиняват от мънички въздушни мехурчета.
Джейк върна брадвичката в претенциозната кутия и избра друг кехлибар. Онор почувства нарастващото му вълнение по погледа и напрегнатата извивка на устните му. Промяната беше толкова неуловима, че тя едва ли би я забелязала, ако през изминалата нощ не бе имала възможността да надникне в бездната от емоции, които този мъж умело прикриваше зад гъстата си брада и безразличното изражение.
Тя погледна Резников и се запита дали бе видял нещо различно. Дори и да беше, с нищо не го показа. Руснакът наблюдаваше Джейк, както рибар наблюдава захапана въдица, която изчезва под водната повърхност — едновременно с несигурност и надежда.
Джейк взе друг предмет от кутията. Фигурата изобразяваше кон. Беше около четири инча широк и три инча висок.
Въпреки че беше грубо изработен според съвременните стандарти, конят излъчваше необикновена сила. От гъстата му грива по късия гръбнак чак до набитите му хълбоци се спускаше поредица от дупчици, наподобяващи татуировки. Краката му бяха разположени близко един до друг. Фигурката беше наклонена и изглеждаше съвършено погълната от вътрешните си изживявания.
— Прилича на един от онези древни коне, които току-що са открили бесния бяг в Непал или Тибет — каза Онор.
— Вероятно е изработен по модел именно на онези коне — кимна й Джейк. — Преди седем хиляди години не са били такава рядкост като в днешно време.
— Седем хиляди години? — възкликна тя озадачена.
— Най-малко.
Тя се наведе и се вгледа по-внимателно в дребничкия предмет. Изглеждаше така, сякаш бе изваян от слонова кост. Но начинът, по който Джейк го държеше, подсказваше, че според него е кехлибар. Той внимателно го спусна в бурканчето с течност. Статуетката се носеше по водата, както бе правила и предишната.
— Кехлибар — възкликна тя.
Никой от двамата мъже не реагира. Нежното полюшване на коня по солената вода сякаш казваше всичко необходимо.