Онор издаде звук на изненада.
— Какво те кара да мислиш, че аз не съм откраднал панела и не съм насочил подозренията към Кайл? — попита Джейк невъзмутимо.
— Ти? — руснакът се засмя. — Ти си честен до безумие. А дори и да не е чак така, не е в твой стил да предадеш приятел.
Убедеността на Резников вбесяваше Онор.
— Откога познавате Джейк?
— От много години, едновременно като съюзник и, как да го кажа, съперник. Имам личен опит по отношение на неговата неспособност да предаде приятелите си — той отново се обърна към Джейк. — Какво ще кажеш?
— Чии интереси представляваш? — попита Джейк.
— Кехлибарът, който ще получиш, не е опръскан с кръв. Всяко едно от тези късчета е било изкопано от лагуните при полуостров Самланд.
— Наскоро ли?
— Не. Много музеи са дарявали произведения на собственика на тази кутия.
— Дарявали, а? Много мило от тяхна страна.
— Някога Съветската империя беше обширна и богата — Резников сви рамене. — Сега е по-малка и победна.
— Случва се.
Джейк остана още миг загледан в невероятните предмети на изкуството, сътворени с обич и благоговение от човешка ръка преди много, много векове. После бавно се протегна, затвори капака на кутията и заключи златната й закопчалка.
— Не, Петя, благодаря. За съжаление в момента работя за един приятел.
Резников застина неподвижен.
— Не мога да повярвам, че си част от схемата на Кайл Донован.
— Не съм.
— Тогава защо отказваш да работиш с мен? Нашите страни вече не са врагове.
— Това няма нищо общо с политиката — голямата ръка на Джейк обгърна Онор. Той вдигна студените й пръсти към устните си. — Работя за госпожица Донован. Ние сме… много добри приятели.
Тя не можа да прикрие тръпката, предизвикана от горещия му дъх по кожата й. Не успя да скрие и облекчението си.
До този момент Онор не беше подозирала колко самотна щеше да се чувства, ако Джейк я оставеше да издирва Кайл сама.
— Не е нужно да ми отговаряш тази вечер — изрече Резников през стиснати устни. — Помисли си един ден. Не позволявай твърдоглавието ти да надвие здравия разум, Джейкъб. Не си достатъчно силен, за да притежаваш Кехлибарената стая.
— Аз не я искам.
Един безкрайно продължителен миг руснакът остана загледан в Джейк, после кимна. Беше му повярвал.
— В такъв случай имам алтернативно предложение — продължи Резников вече спокойно. — Заведи хубавата си приятелка в Париж, Лондон или Рим на мои разноски. Останете поне един месец. — Той преднамерено отвори кутията още веднъж. — Без значение какво решение ще вземеш след този месец, задръж това като незначителен символ на нашето приятелство.
Обгърнат от сенки, древният кехлибар излъчваше тайнственост, безвремие и загатваше за копнежите на хора, мъртви отпреди хиляди години.
Джейк стана и дръпна Онор със себе си.
— Утре решението ми няма да е по-различно. Не се продавам и няма да почивам. Разбираш ли?
Резников кимна бавно.
— А ти, Дж. Джейкъб Малори, ти разбираш ли?
— Можеш да заложиш живота си на това. Кажи довиждане, Онор.
Джейк й подаде куфара, хвана ръката й с лявата си ръка и се насочи към задната врата.
— Когато промениш решението си — натърти Резников, — можеш да ме откриеш в хотел Ана Кортис.
— Няма да променя решението си.
— Вярвам, че ще го направиш. Работодателите ми могат да бъдат много убедителни.
Джейк изрита стола изпод дръжката на вратата и дръпна Онор на алеята отвън. Тя не беше осъзнала, че той държи пистолет в дясната си ръка, докато не я пусна, извади ключовете за пикапа от джоба си и ги хвърли към нея.
— Ти ще караш.
За пръв път тя не му се противопостави.
17.
— Завий тук — каза Джейк. — Отиваме в моята хижа.
— Ти може и да отидеш — сопна се Онор, пренебрегвайки инструкциите му, — но аз се връщам в къщата на Кайл.
Той извърна глава и я погледна. Упоритата й брадичка бе извита напред, сякаш искаше да посрещне настъпващата тъмнина.
— Нека ти обясня какво се случи току-що — изрече той меко.
— И аз бях там, забрави ли?
— Тялото ти беше. Но не и умът, защото в противен случай щеше да разбереш колко глупава е идеята ти да отидеш сама в къщата на Кайл.
Инстинктите на Онор й подсказваха, че Джейк е прав, но тя не възнамеряваше да сподели с него това си усещане. Не се доверяваше на самата себе си, че би могила да се държи на разстояние, ако той я пожелаеше в мрака на споделената стая.