— Ами Змийския поглед?
— Ако Кехлибарената стая беше в него, нямаше да има смисъл да се върти около нас.
— Същото нещо би могло да се каже за всеки друг.
— Освен за Кайл — уточни Джейк равнодушно. — Той не е тук.
— Нито пък за Арчър. Това означава ли, че той я е откраднал?
— Има някакъв смисъл. Той беше този, който ме пропъди от Русия.
Изминаха още няколко мили в тишина.
— Какво ще кажеш, ако Кайл не е откраднал панела — обади се Онор накрая, — но е бил набеден за това?
— Чудесно. И кой го е откраднал?
— Не знам! Може би са го направили всички заедно и са се съюзили срещу Кайл!
— Те? Русия, Литва, Съединените щати и банда мошеници с международна известност и неизвестен произход, включително и аз?
— Лесно ти е да се подиграваш, но досега не съм чула да си излязъл с по-добро предложение.
— Не ми се струва необходимо. Вече имам подозрение кой е липсващото звено във фактите.
— Твоите факти се нуждаят от прегрупиране.
Джейк изруга отегчено.
— Може да го е направил всеки един, но това не обяснява защо Кайл изчезна заедно с пратката, нали?
— Но някой може да е пъхнал панела заедно с останалия кехлибар, когато са го товарили. Защо трябва Кайл да е знаел нещо за това?
— Лично аз пакетирах всяко късче от тази пратка. Нямаше нищо, освен непреработен кехлибар. Нищо.
Клепачите на Онор трепнаха. Тя не изрече и дума.
— Предадох камиона на Кайл — продължи Джейк безмилостно, — за да го откара при шофьора, който беше наел. Преди камиона да напусне Калининград, шофьорът е бил убит и изхвърлен край пътя. Мъж, чието описание съвпада с това на Кайл, е бил видян да минава с камиона руската граница. Оттогава никой не е виждал камиона. Но Кайл — да. Тук. Преди две седмици. През четирите седмици, откакто е изчезнал, той нито веднъж не се е обадил на любящото си семейство, за да ги уведоми, че е добре. А сега ми кажи — наистина ли съм коравосърдечен кучи син, щом мисля, че брат ти е виновен?
Изражението на Онор се промени от непреклонност към отчаяние.
Джейк трябваше да се почувства по-добре от факта, че тя, изглежда, най-сетне започваше да му вярва. Но не се получи. Беше му трудно да се чувства добре при положение, че Онор изглеждаше като прегазена от камион.
В настъпилата тишина ритмичното прещракване на мигача отекваше като биене на барабани.
— Този ще затъпее тук — каза остро Онор.
— Кой?
— Ченгето с радарното устройство.
— На него не му пука дали се спазват правилата. Той наблюдава твоята входна алея, а не движението.
— Прекрасно. Какво ще стане, ако го ударя лекичко, само колкото да разбере, че това не ми е безразлично?
— Има осемчасова смяна. Може да я прекара в опити да ти утежни живота, а може и да седи тук и да си чете женски списания.
Онор стисна волан с двете си ръце и зави по алеята.
— Колко време ще ти отнеме да си събереш нещата? — попита Джейк.
— Николко. Няма да си събирам нещата.
Джейк направи усилие да не изплюе първата пиперлива дума, която му хрумна.
— Какво имаш против идеята да дойдеш в моята хижа? — попита той равнодушно. — Леглото ми е по-голямо от това тук. Ще можеш да сложиш целия си проклет куфар между нас.
Без да му обърне внимание, Онор слезе от пикапа.
Джейк отвори жабката, извади пистолета и я догони, преди тя да стигне до входната врата.
— Не — процеди той през зъби. — Нека първо да разгледам.
— Заключила съм.
Той я погледна възмутено.
— Имаш умно мозъче, лютиче. Използвай го.
Тя погледна пистолета.
— Трудно ми е да повярвам, че съм… нечия мишена.
— Повярвай го. Ти си ключ към крепостта на Донован. Някой може да те отвлече и да започне преговори за Кехлибарената стая.
— Тя не е у мен.
— Но е у семейство Донован.
— Как ли не!
— Докажи го.
Тя отвори уста. Оттам не излезе и звук.
— Вече започваш да схващаш — усмихна се тъжно насреща й. — Не можеш да докажеш абсолютно нищо. Дай ми ключа.
— Мислех, че тайните агенти винаги носят със себе си шперц.
— Шперц? Много надеждно нещо. Ето тук имам един — Джейк вдигна крак да разбие вратата.
— Няма значение — избъбри бързо Онор. — Ето.
— Стой тук, докато не се върна за теб.
— Но това е нелепо…
— Тъй де! Стой тук.
Разкъсвана от гняв и страх, Онор зачака. Въпреки че Джейк не се забави много, на нея й се стори цяла вечност.