— Както вече казах — промърмори тя и го заобиколи, за да влезе през вратата, — това е… По дяволите! Бях забравила.
— А аз — не. Внимавай къде стъпваш. Хартията може да бъде хлъзгава като лед.
Придържайки се за предметите около себе си, Онор си пробиваше път през бъркотията, причинена от натрапника. Най-сетне се добра до бюрото. На телефонния секретар нямаше получено съобщение.
— Сигурна ли си, че не предпочиташ да дойдеш в моята хижа? — попита я за кой ли път Джейк. — Не съм кой знае какъв домакин, но във всички случаи е по-добре от тук.
Тя не си направи труда да му отговори.
— По дяволите — промърмори той. — Ще отида да проверя лодката и ще се върна, за да оправим тази бъркотия.
Преди Джейк да прекрачи прага, телефонът иззвъня. Той кисело си помисли, че който и да наблюдаваше къщата, имаше добра комуникационна мрежа. Двамата с Онор се бяха прибрали преди пет минути и веселбата вече започваше.
Тя грабна слушалката.
— Ало?
— Ало? Кой е?
— Онор Донован. А вие коя сте?
— Не сме се срещали, но Кайл ми е говорил много за вас. Казвам се Марджи. Кайл е мой годеник. Може ли да дойда, за да си поговорим?
18.
— Е? — попита нетърпеливо Онор, опитвайки се да надникне над рамото на Джейк. Искаше час по-скоро да види жената, която твърдеше, че е годеница на Кайл.
— Сама е.
Той наблюдаваше как Марджи слиза от очукана кола под наем и си пробива път през локвите и кал към входната врата.
— Питам се дали двете с Елън не са посещавал едно и също училище — промърмори лениво Джейк.
— За шпиони? — попита озадачена Онор.
— За придвижване.
— Какво имаш… а, да — кимна тя, когато видя походката на Марджи.
Въпреки че черната й пола и пуловер не бяха особено стилни, дрехите й стояха като оригинални парижки модели.
— О-о! Струва ми се, че някои жени са родени с такава походка. Не са им нужни упражнения.
— Ти трябва да знаеш.
Тя погледна косо към него.
— Аз не се движа така.
— Правиш го по-добре.
— Ха. Няма начин да вървя така, сякаш между бедрата ми се крие тайната на вселената.
Той издаде странен, сподавен звук и се засмя високо. Когато се обърна към нея, тя триеше бузите и устните си с опакото на ръката си.
— Ти си единствена по рода си, скъпа! Каквото и да се случи, не съжалявам, че те срещнах.
Онор погледна усмивката на Джейк и сенките в очите му и разбра, че казва истината. Преди да успее да размисли над това, тя се улови да целува въздушно пръстите му. Каквито и да бяха мотивите му да отговори на нейната обява, той я беше закрилял толкова, колкото я бе и използвал; и се беше проявил като страстен и щедър любовник, който я бе накарал да се почувства най-желаната жена от времето на Ева.
— Това означава ли, че вече си ми простила? — попита я дрезгаво.
— Означава… И аз не знам какво означава — Онор обаче се опасяваше, че знае. Означаваше, че е пълна идиотка. Тя прочисти гърлото си: — Означава, че имаме нужда един от друг, докато тази бъркотия се подреди, така че вероятно би трябвало да сключим примирие.
— Отново получавам нищожно благоволение. Но ще го приема. Все пак е по-добре от дълбоката хладина и острия език.
Почукване на вратата спести на Онор необходимостта да отговори. Тя отвори и понечи да каже нещо, но успя само да зяпне от изненада. Въпреки че Марджи не отговаряше на традиционните представи за красота, въздухът около нея бе зареден с електричество. Харизматичен чар, диво животинско присъствие, каквото и да беше — тази жена излъчваше във всички гами на сексуалния спектър.
Онор почувства, че стомахът й се свива. Тя разбираше прекрасно как брат й би могъл да загуби ума си по тази жена.
— Влизай — покани я сухо Джейк. — Не се притеснявай от тишината. Онор ще си възвърне речта доста бързо.
— Джей? Наистина ли си ти това? — ахна Марджи. Огромните й тъмни очи се отвориха широко. Златистите петънца, които обрамчваха черните ириси, си пасваха по невероятен начин с блестящата й руса коса. Малка, бледа ръка обхвана китката на Джейк. — Къде е Кайл? Добре ли е?
— Да, да, не знам, не знам — Джейк дръпна Марджи вътре и затвори вратата. — Онор Донован, нека те запозная с Марджи. Мога да ти кажа фамилното й име, но ще объркаш произношението, така че няма смисъл. Наричай я Джоунс. При Кайл вършеше работа. Марджи, тази впечатлена жена е сестрата на Кайл.
Онор подаде ръка.
— Здравей, Марджи! Суза би убила човек, за да те нарисува.
Марджи стисна здраво ръката на Онор, въпреки че изглеждаше озадачена от думите й.
— Суза е майка ми — обясни й Онор. — Всички хлапета я наричат Суза. Тя рисува. Обикновено пейзажи, но прави изключения за особено интересни лица.