— За сестрата е различно, не?
— Различно е, да!
Марджи се засмя меко.
— Ти приличаш много на Кайл. Толкова открита, толкова мила, толкова…
— Истинска американка? — извика Джейк от кухнята. — Или наивна?
— Да! — потвърди Марджи и плесна с ръце. — Наивна. Точно така!
Онор погледна в очите своята ентусиазирана бъдеща снаха и си каза, че явно познанията й по езика не бяха толкова задълбочени, за да проумее, че наивна не е точно комплимент. Кучетата, котетата и децата в детската градина можеха да се нарекат наивни. Възрастните, които притежаваха това качество, обикновено се смятаха за твърде глупави.
— Изглежда, че Кайл не те е очаквал — каза Джейк и подаде на Марджи чаша кафе. — Няма водка.
Марджи му отправи мила и тъжна усмивка и отпи от кафето.
— О, явно не си се променил. Правиш хубаво кафе, дори без скъпоценната глътка водка.
— Това е едно от многото ми достойнства.
Въпреки че Джейк се усмихна, Онор забеляза, че не се интересува много от Марджи. Това изобщо не я изненада. Макар да твърдеше, че е благодарен, задето не е привлякъл вниманието й, сигурно все още го глождеше.
— Извинявай за директния въпрос — пак се обърна към гостенката си Онор, — но кога за последно се чухте с Кайл?
— Преди четири седмици. В нощта, когато със собствените си ръце му дадох панела от Кехлибарената стая.
Онор не знаеше какво да каже. Джейк обаче знаеше.
— По дяволите! Предупредих Кайл, че с теб ще си навлече неприятности.
— В момента аз имам неприятности — зарида безгласно Марджи. — Той каза, че ще продаде панела и ще заминем за Бразилия, където ще се чувстваме приятно и в безопасност. Аз му вярвах! Предадох семейството, приятелите си, страната си. Всички. Заради него. — Тя бързо се прекръсти. — Бог да ми прости, но аз все още го обичам…
Джейк издаде звук на отвращение и й подаде пакетчето с носните кърпички.
— Ето. Избърши си носа.
Онор само затвори очи и се опита да сравни описанието на Кайл, което Марджи беше направила, със своя брат, когото винаги бе обичала.
Беше невъзможно.
Онор потръпна от гняв и примитивна омраза към красивата непозната, която петнеше името на Кайл с всяка своя дума, с всяка пролята сълза. В момента прекрасно разбираше защо тираните са убивали пратениците, които носят лоши новини. Онор вече мразеше всичко, свързано с прекрасната госпожица Джоунс.
— На кого щеше да продаде панела Кайл? — попита Джейк, когато сълзите й секнаха.
— Не ми каза.
Джейк изръмжа:
— А ти как се добра до предполагаемото парче от Кехлибарената стая?
— Предполагаемо? В това няма съмнение.
— Глупости! Винаги има съмнение.
— Ако можеше да го видиш, нямаше да се съмняваш — каза Марджи.
— Ти как го видя? — попита Онор, преди Джейк да успее да каже нещо.
— Има една стара патриотична групировка, известна като Горското братство — подхвана тя. — Това е…
— Остави урока по история — прекъсна я нетърпеливо Джейк. — Как са се добрали до Кехлибарената стая?
— Историята е необходима — контрира го Марджи, гласът й преливаше от гняв. — Само американците живеят в свят, в който всеки ден се случва нещо ново. Ние, останалите, прекарваме живота си в спомени за миналото!
— Да. И прекарвате бъдещето в разкази за войни, които вашите предци са загубили — рече саркастично Джейк.
— Ти си истински американец! — кресна Марджи и вдигна ръце в знак на отчаяние.
— Благодаря.
Онор прочисти гърлото си.
— Какво за Горското братство и Кехлибарената стая?
Още миг Марджи остана загледана в Джейк. После отново се обърна към Онор.
— В края на Втората световна война немците са се опитали да откраднат Кехлибарената стая от Русия. Някои членове на Братството работели на пристанището и трябвало да участват в товаренето на немските кораби в Кьонигсберг, днешен Калининград. Хората от Братството казали на лоялните литовци от руската флота кой кораб трябвало да потопят. След това извадили Стаята от потъналия кораб и я скрили дълбоко под олтара на стара църква, в разрушенията. Искали да изчакат, докато Литва отново стане свободна страна. — Устата й увисна горчиво. — Но руснаците ни окупираха.
Онор погледна Джейк. Той вдигна рамене и не каза нищо. Беше чувал толкова много подобни истории за Кехлибарената стая, че му бе трудно да реши коя е най-правдоподобна.
— Как е успяло Братството да опази тайната толкова дълго време? — попита Онор.
— Мъртвите не говорят — отвърна простичко Марджи. — Руснаците изклаха всички от Братството, с изключение на един или двама. Истината за Кехлибарената стая се е пазела от мъжете в моето семейство по линия на майка ми. Каза ми го един мой братовчед.