Лорд Роке се промъкна безшумно покрай стената и застана до вратата.
Свещеникът пак се прекръсти, пое си дълбоко дъх и се наведе над леглото — и в този миг маймунката се размърда.
Младежът застина с протегнати ръце. Демонът заек трепереше в краката му. Можеше поне да стои на пост, да пази нещастника, помисли си лорд Роке. Маймунката се обърна на другата страна и отново притихна.
Брат Луис остана така близо минута, после отново протегна треперещите си ръце към жената. Разкопчаването на верижката му отне толкова много време, че лорд Роке вече очакваше утрото да го свари в тази поза, но най-сетне младият свещеник се изправи с медальона в ръка.
Шпионинът, бърз и безшумен като мишка, успя да се шмугне през открехнатата врата още преди свещеникът да е прекрачил прага. Спотаи се в тъмния коридор, а когато младежът заключи вратата, тръгна по петите му.
Брат Луис се запъти към кулата, а когато Председателят му отвори вратата, жилоногият бързо се мушна в стаята и се сви зад иконостаса в ъгъла, откъдето можеше да слуша и да наблюдава необезпокояван.
Отец Макфайл не беше сам — алетиометристът Фра Павел се беше надвесил над книгите си, а до прозореца нервно пристъпваше от крак на крак още един мъж. Беше доктор Купър, теологът експериментатор от Болвангар.
— Добра работа, братко Луис — похвали го Председателят. — Дай го тук. Седни и дай да го видя. Браво, браво!
Фра Павел отмести една книга и младият свещеник остави медальона на масата. Останалите се надвесиха над него. Отец Макфайл се опита да го отвори, но не успя. Доктор Купър му подаде джобно ножче и след малко се чу меко щракане. Председателят си пое дълбоко дъх.
Лорд Роке безшумно се покатери върху масата, та да надникне и той. В светлината на газената лампа проблесна нещо с цвета на старо злато. Беше кичур коса и Председателят го въртеше в пръстите си и го оглеждаше от всички страни.
— Сигурен ли сте, че е на детето? — попита.
— Убеден съм — уморено го увери Фра Павел.
— Ще стигне ли, доктор Купър?
Бледият мъж се наведе и пое кичура от ръката на Председателя, после го поднесе към лампата.
— Да — каза той. — И едно косъмче е напълно достатъчно. Имаме материал в изобилие.
— Радвам се да го чуя. А сега, братко Луис, трябва отново да окачиш медальона на шията на прекрасната дама.
Раменете на младия свещеник увиснаха. Беше се надявал, че задачата вече е изпълнена. Председателят сложи кичура на Лира в един плик и затвори медальона, като в същото време се оглеждаше наоколо, и лорд Роке трябваше да изчезне от полезрението му.
— Отче Председател — обади се брат Луис, — аз, разбира се, ще направя онова, което ми нареждате, но мога ли да попитам за какво ви е косата на детето?
— Не, братко Луис, защото това ще те разстрои. Остави тези неща на нас. А сега върви!
Младежът взе медальона и излезе, преглъщайки яда си. Лорд Роке си помисли да тръгне с него и да събуди жената в момента, в който свещеникът се опитва да окачи верижката на шията й, но по-важно беше да разбере какви са намеренията на тези хора.
Когато вратата се затвори, жилоногият се върна обратно в сянката и се заслуша.
— Как разбрахте, че е там? — попита ученият.
— Всеки път, когато споменеше детето, тя опипваше медальона — отвърна Председателят. — Е, след колко време ще сте готови?
— Въпрос на часове — увери го доктор Купър.
— А косата? Какво ще правите с нея?
— Ще я поставим в резониращата камера. И тъй като всеки индивид е уникален, а подреждането на гениите частици е неповторимо… Как да ви кажа, след като информацията бъде анализирана, тя се кодира в серия от анбарни импулси и се препраща на прицелното устройство, а то от своя страна засича местонахождението на първоизточника където и да се намира той. При този процес всъщност се използва еретичната хипотеза на Барнард-Стоукс, идеята за множественост на световете…
— Не се притеснявайте, докторе. Фра Павел ми каза, че детето било в друг свят. Продължавайте, моля ви. И действието на бомбата се направлява с помощта на косата, така ли?
— Да, така е. Силата й се насочва към косата, от която е отрязан този кичур.
— И когато избухне, детето ще бъде унищожено, независимо къде се намира?
Ученият пое дълбоко дъх, накрая промърмори неохотно:
— Да. — После преглътна и продължи: — Енергията, която ни е нужна, е огромна. Анбарна енергия. Както при атомната бомба е нужно високоексплозивно вещество, което да предизвика верижната реакция в урана, така и това устройство има нужда от колосален заряд, който да освободи далеч по-огромната енергия на процеса на разединяване. Чудех се дали…