Внезапно в небето се появи нещо ново. Децата заслониха очи и се вгледаха в бурята. От тъмните й талази изникна машина, каквато не бяха виждали дотогава — тромава на вид, с шест крака, без светлини и съвършено безшумна, която се приближаваше откъм крепостта. Тя прелетя ниско над главите им и се насочи към самия център на бурята.
Ала двамата нямаха време да се дивят, защото в този миг ги връхлетя нов зашеметяващ пристъп на гадене, който подсказа на Лира, че Пан отново е в опасност. Почти веднага след нея го усети и Уил. Безпомощни и ужасени, те се запрепъваха слепешката през локвите и калта, сред хаоса от мъртви тела и вкопчени в ръкопашен бой призраци.
30.
Облачната планина
Надалеч се простираше великолепният рай, царствен и необятен, с опалови кули и зъбчати стени, украсени с искрящи сапфири…
В кабината на мислелета беше госпожа Колтър, сама с демона си.
От барометричния висотомер нямаше особена полза в бурята, но разстоянието до земята можеше да се прецени по множеството пламъчета, осеяли равнината — горящите тела на свалените ангели, които не гаснеха въпреки проливния дъжд. Да се определи курсът, също не беше трудно — светкавиците, озаряващи небето, бяха по-ярки от светлината на фар. Трябваше само да заобикаля съществата, които се биеха във въздуха, и да внимава да не слезе прекалено ниско.
Не беше включила фаровете, защото искаше да се доближи незабелязано до планината, преди да я усетят и да я свалят. Колкото повече се приближаваше, толкова по-силен ставаше напорът на вятъра. Един гироптер не би имал никакъв шанс — вилнеещата буря би го запратила към земята и би го смачкала като муха. Мислелетът се справяше по-лесно с вятъра и балансираше с лекота като сърфист върху вълните на Тихия океан.
Госпожа Колтър внимателно започна да се издига, вперила поглед пред себе си, без да поглежда уредите, и остави инстинктът й да я води. Демонът й скачаше из малката стъклена кабина и се оглеждаше във всички посоки, а когато беше нужно, я упътваше. Около машината удряха и трещяха светкавици, огромни разклонени копия, искрящи с ослепителна светлина. Тя летеше сред целия този хаос в малката машина и постепенно набираше височина, но посоката оставаше непроменена.
Когато наближи планината достатъчно, за да я види ясно, гледката я смая.
Напомни й за една ужасна ерес, чийто автор заслужено гниеше в тъмниците на Дисциплинарния съд. Нещастникът беше изказал предположението, че освен трите познати пространствени измерения съществуват и други — може би седем или осем, които не биха могли да се изследват пряко. Дори беше конструирал модел, показващ как биха могли да изглеждат. Госпожа Колтър беше видяла модела, преди да изгонят от него злия дух и да го изгорят. Гънки, сдиплени и навътре, и навън; ъгли и ръбове, които едновременно бяха вписани и описани; вътрешната част беше едновременно и външна — и обратното. Облачната планина й подейства по същия начин — заприлича й не толкова на скала, колкото на силово поле, което преобразуваше пространството, огъваше го, разтягаше го и го напластяваше, превръщайки го в тераси и зали, колонади и кули от въздух, светлина и пара.
Жената усети как в гърдите й се надига някакво странно ликуване и в следващия миг откри мястото, където можеше да се приземи сигурно — една обвита в мъгла тераса в северния край на планината. Досега единствената светлина идеше от мълниите, от редките пролуки в облаците, през които се процеждаха слънчевите лъчи, и от горящите ангели, подпалени от факлите на вещиците. Но светлината тук беше различна. Тя струеше от самата планина на ритмични пулсации, като ту се засилваше, ту избледняваше, и имаше бледия цвят на седеф.
Жената и демонът слязоха от мислелета и се огледаха. Госпожа Колтър изпита чувството, че над главата й и под краката й сноват някакви същества, забързани през самата материя на планината, понесли послания, заповеди, сведения, но не можеше да ги види. Виждаше единствено смущаващо обърнатата навътре перспектива на колонадите, стълбищата, терасите и фасадата.
Докато се чудеше накъде да поеме, отнякъде долетяха гласове и тя бързо се притаи зад една колона. Гласовете пееха псалм и се приближаваха към нея. Не след дълго се появи процесия от ангели, понесли покрита носилка.
Когато наближиха мислелета, те го видяха и спряха. Песента стихна и ангелите се огледаха боязливо наоколо.