Така че застана под палещото слънце и търпеливо изслуша приветствената реч на стария залиф Сатамакс, която Мери преведе, доколкото й беше по силите, после и той на свой ред поздрави мулефите от името на своите сънародници от Блатата и каналите на родината му. Цялата група потегли през тресавищата към селото. Мулефите веднага забелязаха, че Отец Корам се придвижва трудно, и му предложиха помощта си. Старецът прие с благодарност и не след дълго всички се озоваха на площадката, където Лира и Уил излязоха да ги посрещнат.
Беше изминала цяла вечност от деня, когато Лира за последен път бе видяла скъпите си приятели. Последният им разговор беше сред снеговете на Арктика, по пътя към Болвангар. Сега тя пристъпи плахо и неуверено протегна ръка, но Джон Фаа я сграбчи в прегръдките си и я целуна по двете бузи, после и Отец Корам направи същото, но преди да я притисне до гърдите си, дълго се вглежда в лицето й.
— Тя е пораснала, Джон — каза той. — Помниш ли малкото момиченце, с което тръгнахме на север? Погледни я сега! Лира, скъпа моя, дори да имах красноречието на ангел, пак нямаше да ми стигнат думите да ти кажа колко съм щастлив, че те виждам отново!
Но видът й беше толкова нещастен и уморен! И двамата с повелителя Фаа не можеха да не забележат как тя не се отделяше и крачка от Уил и как момчето с правите черни вежди я следеше с поглед и се стремеше да остане близо до нея.
Двамата възрастни мъже го поздравиха с уважение — Серафина Пекала им беше разказала за него. От своя страна Уил беше впечатлен от силата и достолепието на повелителя Фаа. Помисли си, че би искал да изглежда и да се държи така, когато самият той остарее. Джон Фаа беше могъщ и сигурен като каменна стена.
— Доктор Малоун — изрече повелителят на циганите, — ще ни трябва прясна вода и храна — толкова, колкото вашите приятели имат възможност да ни продадат. Освен това нашите хора много време не са слизали от кораба, пък и битки не липсваха, та ще се радват, ако могат да потичат по брега и да глътнат свеж въздух. После ще има какво да разказват на семействата си за новия свят, който са видели.
— Повелителю Фаа — отвърна Мери Малоун, — мулефите ме помолиха да ви кажа, че ще ви снабдят с всичко, от което имате нужда и че за тях ще бъде чест, ако всички вие споделите тази вечер трапезата им.
— Приемаме с най-голямо удоволствие — поклони се Джон Фаа.
Тази вечер хората от трите свята седнаха да пируват заедно с хляб, месо, плодове и вино. Циганите поднесоха на домакините си подаръци от всички краища на своя свят — глинени делвички с ябълкова ракия, резбовани моржови зъби, копринени тъкани от Туркестан, купи със сребро от шведските мини, емайлирани съдове от Корея.
Мулефите ги приеха с възторг и в замяна предложиха собствените си изделия — старинни съдове от пискюлено дърво, изкусно оплетени въжета и шнурове, лакирани чаши и рибарски мрежи, толкова здрави и леки, че циганите от Блатата цъкаха с език от изумление.
След пира капитанът благодари на стопаните и тръгна да ръководи товаренето на даровете и водата, защото възнамеряваха да отплават още на сутринта. Старият залиф се обърна към останалите си гости:
— Станахме свидетели на голяма промяна. И бяхме натоварени с огромна отговорност. Искаме да ви покажем какво значи това.
Джон Фаа, Отец Корам, Мери и Серафина тръгнаха с мулефите към мястото, където беше отворена пролуката между техния свят и света на мъртвите. Духовете продължаваха да се нижат в безкрайна процесия. Мулефите се бяха заели да засадят гора, наоколо защото за тях това беше свято място. Щяха да се грижат за нея, а след тях и децата, и внуците им. Щастието им беше безмерно.
— Каква загадка… — промълви Отец Корам. — Радвам се, че доживях да го видя с очите си. Каквото и да казваме, мракът на смъртта е нещо, от което всички се боим. Но щом има изход за онази част от нас, която трябва да слезе там, ще умра с леко сърце.
— Прав си, Корам — кимна Джон Фаа. — Виждал съм много хора да умират. Аз самият съм пратил не един в мрака, макар че винаги съм го правил в битка. Да знаеш, че след тъмнината отново ще излезеш в света на живите, за да полетиш свободен като птица — това е най-голямото обещание, на което може да се надява човек.
— Трябва да поговорим за това с Лира — каза Отец Корам. — Да разберем как се е стигнало дотук и какво означава.