— Точно за вас си мислех — топло изрече отец Макфайл. — Имам ли съгласието на Съда? Да. Тръгне ли веднъж отец Гомес — с наша благословия, разбира се, нататък всичко ще зависи само от него. Няма да можем да се свържем с него, нито да го призовем обратно. Каквото и да се случи, той ще бъде като Божия стрела — ще лети право към детето и ще го порази в нужния момент. Ще бъде невидим. Ще дойде през нощта като ангела, погубил асирийците. Ще бъде тих като смъртта. Колко хубаво би било за всички ни, ако в райската градина имаше един отец Гомес! Тогава нямаше да изгубим рая.
Младият свещеник беше готов да се разридае от гордост. Съдът му даваше благословията си.
А в най-тъмното ъгълче на тавана, скрит между потъмнелите дъбови греди, се спотайваше мъж, не по-висок от педя, с шпори на петите. Нито дума от казаното не му убегна.
В подземието човекът от Болвангар, облечен само в мръсна бяла риза и широки панталони без колан, стоеше под голата крушка и придържаше с една ръка панталоните, а в другата държеше демона си заек. На единствения стол пред него седеше отец Макфайл.
— Доктор Купър — рече Председателят, — седнете.
В стаята освен стола имаше дървен нар и кофа. Гласът на Председателя отекна неприятно сред облицованите с плочки стени и звукоизолирания таван и под.
Доктор Купър седна на нара, без да сваля очи от жилестия сивокос свещеник. Облиза пресъхналите си устни и зачака да чуе какво още му се готви.
— Казахте, че почти сте успели да разделите детето от демона му? — попита отец Макфайл.
— Според нас нямаше никакъв смисъл да отлагаме — с разтреперан глас отвърна докторът, — тъй като опитът така или иначе трябваше да се извърши. Заведохме детето в лабораторията, но тогава нахълта госпожа Колтър и отведе момичето в апартамента си.
Зайката отвори широко очи и ги впери уплашено в Председателя, после отново примижа и скри лицето си.
— Това трябва да е било много потискащо — поклати глава отец Макфайл.
— Цялата програма беше изключително трудна — побърза да се съгласи доктор Купър.
— Учудвам се, че не сте потърсили помощта на Съда на Консисторията. Ние тук имаме здрави нерви.
— Ние… аз… казаха ни, че програмата се процежда с благословията на… Начинанието беше на Жертвения съвет, но ние знаехме, че има одобрението на Дисциплинарния съд на Консисторията. Иначе никога не бихме се съгласили да участваме. За нищо на света!
— Разбира се. А сега по другия въпрос. Имахте ли някаква представа в каква насока се водят изследванията на лорд Азриел? И какъв би могъл да е източникът на колосалната енергия, освободена от него в Свалбард?
Доктор Купър преглътна. В напрегнатата тишина от брадичката му се стече капка пот и падна на циментовия под. И двамата мъже я чуха отчетливо.
— Ами… — колебливо изрече докторът. — Един от нашия екип забеляза, че в процеса на разединяване се отделя енергия. За да се овладее, са нужни огромни сили, но също както атомният взрив може да се предизвика с помощта на обикновен експлозив, така и тук може да се използва анбарен ток с високо напрежение… Това обаче не се прие сериозно. Аз самият не обръщах внимание на хрумванията му — искрено добави той, — защото знаех, че без нужната санкция те може да прозвучат като ерес.
— Много разумно. И къде е сега този ваш колега?
— Той беше един от онези, които загинаха при нападението.
Председателят се усмихна. Толкова сърдечно, че демонът на мъжа потрепери и се сгуши на гърдите му.
— Дръжте се, доктор Купър! — окуражи го отец Макфайл. — Искаме да сте силен и храбър! Очакват ни велики дела, велика битка ще се води! Вие трябва да получите прошката на Всемогъщия, а това ще стане, като ни съдействате и не скривате нищо, дори клюките и най-безумните хрумвания. Сега искам да насочите цялото си внимание към казаното от онзи ваш колега. Той правеше ли някакви експерименти? Оставил ли е бележки? Доверявал ли се е някому? Какво оборудване е използвал? Опитайте се да си спомните всичко, доктор Купър. Ще разполагате с хартия, перо и цялото време, което ви е нужно. Тази стая тук не е много удобна. Ще наредя да ви преместят в по-добра. Какви мебели бихте искали да получите? Маса ли предпочитате или писалище? Може би ще искате пишеща машина? Или ще диктувате на стенограф? Достатъчно е да кажете на охраната, и ще получите всичко, от което се нуждаете. От вас се иска единствено да мислите през цялото време за вашия колега и за неговата теория. Задачата ви е да си спомните, а ако е нужно, и да преоткриете онова, което е знаел той. Когато разберете какви инструменти са ви нужни, тутакси ще ги получите. Това е велика задача, доктор Купър! И вие сте щастливец, че сте натоварен с нея. Благодарете на Бога!