— Има щети и ранени, но нищо сериозно.
— Чудесно. Благодаря, ваше величество. Добре сте се справили. Лорд Роке, вие какво научихте?
— Моите шпиони са с двете деца в друг свят — отвърна жилоногият. — И двамата са живи и здрави, въпреки че момичето е спало дни наред под въздействието на упойващи вещества. Момчето за известно време е изгубило ножа си по време на събитията около пещерата — по-точно, кинжалът е бил счупен. Но сега отново е цял благодарение на едно същество от севера на вашия свят, милорд — една гигантска мечка, владееща до съвършенство ковашкото изкуство. Щом ножът бил поправен, момчето отворило тунел към друг свят и сега са там. Моите шпиони, естествено, са с тях, но има проблем — докато ножът е у момчето, нищо не може да го принуди да им се подчини. Дори и да го убият, докато спи, ножът без него е безполезен. Засега лейди Салмакия и кавалерът Тиалис ще ги следват, където и да отидат, та поне да не губим следите им. Те изглежда са намислили нещо — във всеки случай, отказват категорично да дойдат тук. Моите хора ще са плътно с тях.
— Дали в онзи друг свят ще са на сигурно място? — попита лорд Азриел.
— Излезли са на някакъв бряг с палмова гора. Наоколо нямало никакви следи от живот. В момента момчето и момичето спят говорих с кавалера Тиалис преди не повече от пет минути.
— Благодаря — кимна лорд Азриел. — Щом двамата ви шпиони са с децата, значи вече нямаме съгледвачи в Магистратурата. Ще трябва да разчитаме на алетиометъра. Поне…
В този миг госпожа Колтър ненадейно заговори:
— Не знам как е в другите звена, но Съдът на Консисторията разчита на тълкувателя Фра Павел Рашек. Той е надежден, но бавен. Поне още няколко часа няма да разберат къде е Лира.
— Благодаря, Мариса — каза лорд Азриел. — А имаш ли някаква представа какво мислят да правят Лира и онова момче?
— Никаква — поклати глава тя. — Говорих с момчето. Изглежда ми много упорито дете, при това свикнало да пази тайна. Не мога дори да предположа какво смята да прави. Колкото до Лира, тя е съвсем неразгадаема.
— Милорд — намеси се крал Огунве, — мога ли да знам дали дамата вече е член на съвета ни? Ако е така, какви са функциите й, ако ли не — редно ли е да се намира тук?
— Тя е наша пленница и моя гостенка, а също и важен агент на Църквата, което означава, че може да ни даде полезна информация.
— А ще го направи ли доброволно, или ще се наложи да я изтезаваме? — попита лорд Роке, без да сваля поглед от лицето й.
Госпожа Колтър се изсмя.
— Не мислех, че пълководците на лорд Азриел могат да бъдат толкова наивни, та да очакват да изтръгнат истината с мъчения!
Лорд Азриел неволно се възхити на нахалството й.
— Гарантирам за госпожа Колтър — заяви той. — Тя знае какво ще се случи, ако ни предаде, макар че едва ли ще има тази възможност. Но ако някой от вас има някакви съмнения, нека ги изрази открито.
— Аз имам — каза крал Огунве, — но се съмнявам не в нея, а във вас.
— Защо? — учуди се лорд Азриел.
— Ако поиска да ви съблазни, няма да имате сили да й се противопоставите. Добре направихме, че я пленихме, но беше грешка да я допускаме до този съвет. Отнасяйте се с нея с най-голямо уважение, осигурете й всички удобства, но не я оставяйте тук и стойте по-далеч от нея!
— Какво пък, аз ви дадох възможност да говорите открито и приемам забележката ви — сви рамене лорд Азриел. — Държа на вашето присъствие повече, отколкото на нейното, ваше величество. Ще наредя да я преместят.
Той посегна към звънеца, но в този миг госпожа Колтър заговори:
— Моля ви, най-напред ме изслушайте! Мога да ви помогна. Бях свой човек в Магистратурата, толкова близо до тях, че едва ли ще срещнете втори път някого като мен. Знам как мислят, мога да предположа как ще постъпят. Сигурно се чудите дали може да ми се вярва и какво ме е накарало да ги напусна. Много е просто — те искат да убият дъщеря ми. Не могат да я оставят жива. В мига, в който разбрах коя е и какво представлява, когато чух за пророчеството на вещиците, вече знаех, че ще трябва да напусна Църквата. Разбрах, че съм неин враг и тя — мой. Не знаех нищо за вас, но знаех, че трябва да се опълча срещу Църквата, срещу всичко, в което тя вярва, ако трябва и срещу самия Висш съдник. Аз…
Госпожа Колтър замълча. Командирите я слушаха напрегнато. Тя се обърна към лорд Азриел, погледна го в очите и отново заговори, този път сякаш само на него. Гласът й беше нисък и зареден със страст, очите й блестяха.
— Бях най-лошата майка на света. Позволих да ми отнемат единственото дете, когато беше още съвсем мъничко бебе, защото не ме беше грижа. Интересуваше ме единствено кариерата ми. Не се сещах за нея години наред, а ако го правех, то беше само заради скандала около раждането й. Но после Църквата започна да се интересува от Праха и от децата и нещо се събуди в сърцето ми… Тогава си спомних, че съм майка и че Лира… е мое дете. Тя беше под заплаха и аз я спасих. Три пъти досега съм се намесвала, за да я спасявам от опасности. Първият път беше, когато Жертвеният съвет започна работа — тогава отидох в „Джордан“ и я взех със себе си в Лондон, за да не попадне в ръцете на Съвета… Поне така се надявах. Но тя избяга. Вторият път беше в Болвангар, когато я открих тъкмо навреме, под… под острието на… Сърцето ми щеше да се пръсне… Те… ние… аз бях постъпвала така с други деца, но когато ставаше дума за моето… О, вие дори не можете да си представите ужаса на този миг! Надявам се никога да не сте изпитвали такова страдание… Но аз я освободих и я измъкнах оттам. Спасих я за втори път. И все пак тогава още се чувствах част от Църквата, верен, предан и всеотдаен слуга, защото вярвах, че върша Божие дело. После разбрах за пророчеството на вещиците. Един ден, много скоро, Лира ще бъде съблазнена, както някога Ева — така казват те. Не знам каква форма ще приеме тази съблазън, но тя расте и не е трудно да си представим. Сега, когато и Църквата го знае, те ще я убият. Ако всичко зависи от нея, как биха могли да я оставят жива? Да поемат риска да чакат тя да устои каквато и да е съблазънта? Не, те нямат избор. Ако можеха, щяха да се върнат в райската градина и да убият и Ева, преди да се е поддала на изкушението. За тях убийството не е проблем. Самият Калвин е пращал деца на смърт. Ще я убият тържествено и с церемонии, с химни и псалми, с молитви и жалби, но в крайна сметка ще я убият. Ако попадне в ръцете им, все едно вече е мъртва. Затова, когато чух от вещицата за пророчеството, аз я спасих за трети път. Заведох я на място, където щеше да е в безопасност, и смятах да остана там.