В мига, в който прехвърлиха билото на хълма, отдолу проехтя възглас, а когато стигнаха площадката, тълпата беше толкова гъста, че със сигурност не можеше да се състои само от жителите на селото. Мери предположи, че са дошли пратеници и от други места, за да чуят какво има да им каже, и от сърце съжаляваше, че не може да ги зарадва с по-добра вест.
Старият залиф Сатамакс се качи на платформата и я поздрави сърдечно, а тя му отвърна с цялата любезност, на която беше способна. Когато най-сетне приветствията свършиха, Мери заговори.
Смисълът на онова, което каза с много запъване и заобиколни фрази, се свеждаше до следното:
— Приятели мои, бях сред високите корони на вашите дървета и огледах внимателно напъпилите листа, младите цветове и шушулките. Видях, че високо във върховете на дърветата има поток от зраф, който се движи срещу вятъра. Въздухът се движи от морето към сушата, но зрафът върви насреща му. Можете ли да го видите от земята? Защото аз не мога.
— Не — каза Сатамакс. — За пръв път чуваме за това.
— Дърветата филтрират зрафа, когато минава през тях, и част от него полепва по цветчетата. Видях го с очите си — цветовете са обърнати нагоре и ако зрафът падаше надолу, щеше да проникне в цветчетата и да ги оплоди като прашец от звездите. Само че той не пада надолу, а продължава към морето. Когато се случи някое цветче да гледа към земята, зрафът прониква в него. Затова все още има шушулки. Но повечето са обърнати нагоре и затова зрафът просто ги подминава, без да прониква в тях. Цветовете сигурно са се развили по този начин, защото в миналото всичкият зраф е падал надолу. Нещо се е случило, но не с дърветата, а със зрафа. Този поток се вижда само от въздуха, затова не сте го забелязали досега. Затова, ако искате да спасите дърветата и себе си, ще трябва да разберем защо зрафът се държи по този начин. Аз все още не се сещам как може да стане това, но ще помисля.
Тя видя как много от мулефите обръщат глави нагоре, за да видят движението на Праха. Ала от земята не можеха да различат нищо — тя самата погледна през далекогледа, но единственото, което видя, беше дълбоката синева на небето.
Мулефите дълго обсъждаха проблема, опитваха се да си припомнят легенди или разкази, в които да се споменава за зраф, движещ се като вятъра, но напразно. Знаеха единствено, че зрафът идва от звездите, и така беше от памтивека.
Накрая я попитаха дали има някакви идеи.
— Трябва да направя още някои наблюдения — отвърна Мери. — Искам да разбера дали потокът се движи само в една посока, или сменя направлението си, както въздушните течения през деня и през нощта. Затова трябва да прекарам повече време на дървото, дори да спя там, за да мога да наблюдавам и през нощта. Ще ми трябва вашата помощ да построим нещо като платформа, та да мога да спя спокойно. Но наблюденията са задължителни.
Мулефите, практични и изгарящи от нетърпение по-скоро да разберат истината, веднага й предложиха да построят онова, от което се нуждае. Те познаваха макарите и подемните техники и не след дълго измислиха начин да я качат на дървото, спестявайки й дългото и опасно катерене.
Доволни, че и те могат да се включат в работата, мулефите се втурнаха да търсят материали, под нейно ръководство плетяха и връзваха въжета и върви и сглобяваха платформата, която щеше да й позволи да провежда наблюденията си от короните на дърветата.
След като си поговори с двамата старци край маслиновата горичка, отец Гомес изгуби следата. Няколко дни той обикаля наоколо, разпитвайки всеки срещнат, но жената като че беше потънала вдън земя.
Това беше обезсърчаващо, но той никога не би се отказал, за нищо на света. Кръстът на гърдите му и пушката на рамото му бяха символ на непоклатимата му решимост да изпълни задачата каквото и да се случи.
Щеше да се лута още дълго, ако не беше една промяна на времето, която му помогна. В света, в който се намираше, въздухът беше сух и горещ и често го мъчеше жажда. Докато изкачваше един каменист насип, видя на върха му мокро петно и тръгна да види дали някъде няма извор. Вода не намери, но в света на мулефите току-що беше валяло. Така той откри прозореца и разбра къде е отишла Мери.
21.
Харпиите
Мразя изцяло измислените неща… Винаги трябва да има някаква реална основа.
Лира и Уил се събудиха почти едновременно, смразени от ужас — чувстваха се като осъдени на смърт в деня на екзекуцията. Тиалис и Салмакия хранеха кончетата си с пеперуди, уловени с примка под лампата над бензиновия варел, и с мухи, свалени от паяжините, и ги пояха с вода от тенекиена чиния. Когато видя изражението на Лира и притиснатия до гърдите й Панталеймон, превърнат в мишле, шпионката остави работата си и се приближи към тях. В това време Уил излезе от стаята да се поогледа наоколо.