— За да не губим време, няма да се впускам в обичайните формалности, а ще обобщя най-важните факти по случая — съобщи на събралите се Аоки. — Фуджио е имал любовна връзка с Глициния, която е продължила тайно и след брака му с дъщерята на собственика на публичен дом „Великият Миура“. Глициния го е заплашила, че ще съобщи на тъста му за връзката им, ако Фуджио не я освободи от Йошивара. Но той не е имал достатъчно пари, за да я откупи, а и не е искал да загуби съпругата си, дома си и средствата си за препитание, в случай че тъстът му е научел за прелюбодеянието му. Ето защо Фуджио решава да убие Глициния, за да я накара да замлъкне завинаги.
Хирата слушаше и не можеше да повярва на ушите си. Колкото и правдоподобно да звучеше тази история, Аоки не предлагаше никакви доказателства за истинността й. Освен това очевидно не възнамеряваше да призове каквито и да било свидетели. А и доколкото му бе известно, такива изобщо нямаше.
— Фуджио казва на Глициния, че ще й помогне да избяга — продължи съдията Аоки. — Наема паланкин и носачи, които да чакат отвън пред портите на Йошивара. Планира да изведе скришом Глициния от агея. Подкупи ли стражите, те ще я пуснат да излезе. Паланкинът ще я отнесе до уединената му вила, където може да я убие.
Но Хирата си даде сметка, че ако решеше, Аоки имаше властта да мине и без законния протокол. Докато наблюдаваше обвиняемите, изпита жалост към тях, макар че допускаше възможността да са виновни. Фуджио седеше безмълвен, запазвайки присъствие на духа, но Момоко изглеждаше подплашена като ранено животно и Хирата долавяше бързото й свистящо дишане. Това бе типичен случай, в който двама представители на простолюдието са планирали убийството на трети. Фуджио и Момоко нямаха силата да се противопоставят на едно такова решение, а бакуфу изобщо не се интересуваше какво се случва с тях.
Отвън се разнесоха пронизителни писъци и блъскане по стената на постройката. Съдията Аоки не обърна внимание на шума.
— Видно е обаче — продължи той назидателно, — че Фуджио не би могъл да извърши престъплението без чужда помощ. Същата нощ той е имал изпълнение в агея. Не е можел да рискува да бъде хванат, докато помага на куртизанка от публичния дом на тъста си да избяга, защото тайната му ще излезе наяве. А появата му на сцената ще му предостави необходимото алиби във връзка с изчезването на Глициния. И затова той си намира съучастник — съдията махна със съсухрена ръка към Момоко. — Тази ярите ревнува Глициния и изпитва към нея непреодолима омраза.
Освен това Момоко е приятелка на Фуджио и когато той й разкрива плана си, тя с радост приема да му помогне. Докато той пее на увеселението, Момоко се промъква на горния етаж в стаята, където Глициния забавлява владетеля Мицуйоши. Късно през нощта е, любовниците вече са пили доста. Момоко пристига и ги заварва заспали — или така си мисли, докато не вижда, че Мицуйоши е мъртъв. По-рано същата вечер финансовият министър Нита се е промъкнал в стаята и го е намушкал, докато Глициния е спяла.
Момоко изхлипа потръпвайки, от което веригите й издрънчаха.
— Тя е ужасена — продължава съдията Аоки, — но продължава да действа според плана на Фуджио. Събужда Глициния, помага на изплашената куртизанка да се предреши в наметало с качулка, което й е донесла специално за целта. После двете слизат бързо по стълбите, минават през задната врата, излизат на улицата и крадешком стигат до портите на Йошивара.
Извън съдебната зала отново се разнесоха пронизителни писъци. Вратата се разтресе от неистово блъскане. От външната й страна се разнесоха умоляващи женски гласове; мъже се развикаха заплашително. Публиката и стражите се обърнаха стреснати.
— Какъв е този адски шум? — попита Аоки.
— Изглежда, жените от тълпата отвън са проникнали в къщата — отвърна един от секретарите — и искат да видят обвиняемия.
Фуджио погледна през рамо и отправи към Хирата печална, но горда усмивка — дори и когато бе принуден да приеме своята обреченост, той се наслаждаваше на популярността си.
— Няма да им позволя да прекъснат този процес — извиси глас над нарастващата врява Аоки. — Момоко подкупва стражите при портите на Йошивара с пари, които е получила от Фуджио. Те пускат Глициния да излезе от квартала на удоволствията и тя отпътува с наетия предварително паланкин. После Момоко се връща бързо в агея. Казва на Фуджио, че Глициния е избягала и вече е в безопасност, но че владетелят Мицуйоши е убит. Ужасена е, че ще обвинят нея за убийството, тъй като за оръжие на престъплението е използвана нейната фиба. Фуджио разумно й нарежда да се качи отново на горния етаж и после да слезе шумно, оповестявайки с ужасени писъци, че владетелят Мицуйоши е мъртъв, все едно току-що е намерила тялото му. Момоко по-късно е арестувана, но Фуджио е извън подозрение и е свободен да действа, както реши. Той отива в къщата, където се крие Глициния, пребива я до смърт и оставя тялото й да се разлага.