Историята звучеше достатъчно правдоподобно, тъй че Фуджио и Момоко наистина можеха да са извършителите на убийството на владетеля Мицуйоши, както твърдеше съдията Аоки. Въпреки това обаче Хирата не би приел тази версия без убедителни доказателства за достоверността й.
В този момент съдията се втренчи строго в обвиняемите.
— Имате ли да кажете нещо в своя зашита?
Хирата загуби всякаква търпимост към тази пародия на справедливост. Преди Фуджио или Момоко да успеят да отговорят, той стана и се отправи към подиума. Всички впериха погледи в него.
— Ваша светлост, преустановявам този процес, докато не представите някакви реални доказателства, че тези хора са сторили онова, което вие твърдите — заяви той.
Очите на съдията Аоки проблеснаха като тъмен кремък, когато отправи към Хирата презрителен поглед.
— Твоят господар се опита да спре едно друго мое дело. Ти няма да успееш там, където той се провали. И ако не искаш да си спечелиш репутацията на човек, възпрепятстващ закона, най-добре си мълчи.
В този момент вратата се отвори с трясък и тълпа жени нахлуха в съдебната зала.
— Фуджио сан! Фуджио сан! — пищяха те. Обзети от истерия и плам, съпруги на самураи и търговци, монахини и прислужнички се втурнаха към хокана. Фуджио им замаха, усмихвайки се.
— Спрете! — извика съдията Аоки към жените, а после нареди на стражите: — Изведете ги от тук!
Пазачите се захванаха да избутват назад тълпата. Жените стенеха, блъскаха се, съпротивяваха се, скубеха си косите и ридаеха. Връхлетяха върху стражите, подминаха ги и паднаха на колене, заемайки всяко свободно място в съдебната зала. Аоки ги огледа с изражение на погнуса и насочи вниманието си обратно към Фуджио и Момоко.
— Имате ли да кажете нещо в своя защита? — попита, явно решен да не обръща внимание на възникналата суматоха.
— Не съм го извършила! — отчаяният вопъл на Момоко се извиси над шума в залата.
Все още до подиума, Хирата наблюдаваше с ужас и жалост как ярите се усмихва, опитвайки се да умилостиви съдията. Тя затрепка с ресници, заизвива тяло в гротесков опит да го съблазни и извика:
— Моля ви, повярвайте, аз съм невинна!
Студеният поглед на съдията остана безмилостен.
— Обявявам те за виновна като съучастник в убийство. Осъдена си на смърт.
Почти в несвяст, ридаещата Момоко се озова в ръцете на стражите, които я понесоха през тълпата навън от помещението. Аоки се обърна към Фуджио:
— А ти какво ще кажеш за себе си?
Залата утихна — жените чакаха своя кумир да заговори. Фуджио произнесе с ясен и звънък глас:
— Признавам се за виновен.
Разнесоха се писъци и ридания. Млади момичета взеха да бият чело о пода, монахините заредиха напевни молитви. Съдията Аоки извика на жените да запазят тишина и нареди на стражите да ги отстранят. Фуджио с мъка се изправи на крака, затруднен от веригите. Бавно се обърна към тълпата. Благородната му и тържествена осанка накара жените да замлъкнат. Те впериха погледи в него, а на лицата им се изписа скръбно обожание.
— Благодаря ви, Хирата сан, че се опитвате да ми помогнете. Благодаря ви, уважаеми дами, за благосклонността ви. Но аз зная кога съм победен, и бих искал да напусна този живот с достолепие. Затова ще изпея моето признание в песен, която съчиних.
Фуджио погледна към съдията Аоки, който се намръщи, но кимна. Поемайки дълбоко въздух, той придоби съсредоточено изражение. Остана безмълвен за миг на прага на изпълнението си, което щеше да отбележи върха на кариерата му, а от напрежението се възцари пълна тишина в съдебната зала. После запя с вълнуващ, изпълнен с тъга глас: