С обърнати нагоре длани, с грохнало тяло и трагично изражение Фуджио остави последния тон на песента му да заглъхне удавен в тишината. Последва гръм от аплодисменти, възторжени викове и сърцераздирателни ридания. Фуджио се поклони. Съдията Аоки изглеждаше раздразнен от представлението.
— Обявявам те за виновен в убийство и те осъждам на смърт чрез обезглавяване — отсече той.
Когато стражите тръгнаха да извеждат Фуджио от съдебната зала, жените го последваха в скръбно, разтърсвано от ридания шествие. Със свито сърце Хирата си помисли как ще каже на Сано, че още преди да са успели да възобновят разследването, последните им двама заподозрени ще са мъртви.
Глава 27
— Подреди войниците, Масахиро чан — каза Рейко. Клекнал на пода в детската стая, малкият внимателно редеше своите конници, стрелци и воини с мечове под зоркия поглед на бавачката си Осуги.
— Много добре — Рейко се усмихна на сина си, но мисълта й бе заета със Сано. Откакто бе тръгнал за двореца, тя го чакаше със страх и напрежение да се върне от срещата с шогуна. Изгаряше от нетърпение да разбере как се развиват събитията.
Внезапен трясък отвън ги стресна. Прозвуча така, сякаш някой бе съборил портата към градината. В следващия миг Рейко чу мърморене и тежки стъпки. Озадачена, тя стана, отвори вратата и излезе на верандата. В градината видя Сано — свел глава и стиснал юмруци, той крачеше гневно между дърветата и залитайки, тъпчеше цветните лехи.
— Не мога! — изрече той на себе си. Дъхът му излизаше на бели облачета, които бързо се разпадаха във въздуха на студения, но иначе слънчев ден. — Не мога да издържам повече!
Разтревожена от странното му поведение, Рейко избърза към него през градината.
— Какво се е случило? — извика.
Сано се устреми към нея. Погледът му бе като на обезумял, а лицето му бе изкривено от чувства, които явно вече не бе в състояние да владее.
— Госпожа Янагисава ти е донесла дневника твърде късно — той продължи да крачи трескаво из градината, а Рейко подтичваше след него. — Шогунът вече го е чел. Сега той ме подозира в убийството на владетеля Мицуйоши!
— О, не! — Рейко замръзна намясто и затисна уста с ръка, връхлетяна от ужас. Никога не бе виждала Сано толкова разстроен, тъй като в общия им живот до този момент не се бе случвало нищо чак толкова лошо.
— Този жалък, подъл и коварен Хошина се е добрал до дневника. Постарал се е негово превъзходителство да го види — докато разказваше несвързано за срещата, Сано отмахваше ядно клоните на храстите, които се изпречваха на пътя му. Рейко си даде сметка, че той е не просто разстроен, а бесен. — Хошина ме заклейми като предател! Едва успях да убедя шогуна да ми даде възможност да докажа невинността си! — Рейко успя да го настигне и се опита да хване ръката му.
— Всичко ще бъде наред — опитваше се тя да го успокои въпреки собствения си ужас.
Но Сано се втурна обратно през тревата, като крещеше:
— През тези четири години съм изпълнявал всичко, което шогунът е искал от мен. Проливал съм кръвта си в името на честта — спря и разтвори рязко дрехите си, за да покаже белезите по тялото си. — Зная, че негово превъзходителство не ми дължи нищо в замяна, а и не съм искал нищо, освен да ме възприема като верен негов васал, какъвто винаги съм бил!
Рейко забеляза, че Осуги и Масахиро бяха застанали на верандата и стъписани наблюдаваха гневния изблик на Сано.
— Приберете се вътре — извика им тя и после се обърна към Сано: — Успокой се, моля те! Хайде да влизаме, преди да си замръзнал.
Той сякаш не я чуваше.
— Поне веднъж… един-единствен път негово превъзходителство да бе показал, че вярва в мен, да бе отхвърлил клеветите на враговете ми! — възкликна Сано, обръщайки се към целия свят. — Но не… Той веднага приема онова, което Хошина му говори против мен. Готов е да ме осъди тутакси, без дори да пожелае да изслуша моята версия за случилото се! — Сано се изсмя горчиво. — Единственото, което ме спасява, е, че съм бил в подобно положение достатъчно често, та да знам какво да кажа, за да изляза от него.
Макар че несправедливостта, която шогунът често проявяваше към Сано, я терзаеше, Рейко никога не бе чувала съпруга си да се оплаква. Случаят „Черният лотос“ бе поставил на изпитание търпимостта му, която след днешното оскърбление накрая бе рухнала. Изплашена за него и стресната от поведението му, Рейко предпазливо го приближи.