— Ще се измъкнеш и този път. Шогунът отново ще ти гласува доверие.
— О, не, няма! — с потъмнели от гняв очи Сано се отдръпна. — Аз бях дотук. Стига ми толкова насилствена смърт и политически трикове, достатъчно съм се опитвал да угодя на един господар, който вечно ме заплашва със смърт — той стисна юмруци и отметна назад глава. — До гуша ми дойде от всичко това!
Рейко ахна.
— И какво ще направиш? — попита тя и усети, че гласът й трепери от страх. Ако откажеше да служи на шогуна, Сано щеше да изгуби прехраната си, дома си, както и своята чест. Притисна ледени длани до страните си. — Къде ще отидеш?
— Не знам — Сано отново закрачи гневно из градината. — Не ме интересува, стига да е далеч от замъка Едо и всички тук!
— Но ти не можеш просто ей така да се откажеш от всичко — възрази Рейко, докато го следваше, обзета от паника. — Моля те, помисли за бъдещето на Масахиро! — Сано отлично знаеше какво е да растеш като син на ронин. Със сигурност нямаше да иска същото за Масахиро.
— Точно за това мисля! Няма да допусна синът ми да бъде хванат в капана на същите непоносими обстоятелства като мен!
Клонче от храст азалия се закачи за ръкава му. В изблик на ярост той изкрещя, измъкна меча си и започна бясно да сече храста. При всеки удар на острието му наоколо хвърчаха клонки и листа, а в това време той сипеше проклятия. Рейко се отдръпна, а в широко отворените й очи се четеше нескрит ужас. Това не бе и нейният съпруг, а зъл демон, който го бе обсебил. Внезапно Сано спря. С отчаян стон захвърли оръжието си. Свлече се на колене пред обезобразения храст, изчерпан от изблика си на ярост. Тялото му се разтресе в конвулсии. Ужасът на Рейко отмина. Тя отиде при Сано и го прегърна.
Седнал в стаята си, увит в топла завивка, Сано пиеше гореща билкова отвара, която Рейко му бе приготвила, за да го успокои и да възвърне силите му, а тя бе коленичила до него и го гледаше с тревога.
— Съжалявам — каза той.
И наистина съжаляваше — че бе изрекъл толкова ужасни неща, че се бе поддал на емоциите си и бе показал слабост, че бе унищожил храста в пристъп на недостоен гняв, че бе изплашил Рейко. Не си бе давал сметка, колко отрицателна енергия се бе натрупала в него. След като я бе изхвърлил от себе си, бе изпълнен с въодушевяващо усещане за свобода. Сега обаче, макар че бе обзет от покой, който не бе изпитвал от много дълго време, се терзаеше от срам. А и нищо не се бе променило. Шогунът все така го подозираше за убийството на владетеля Мицуйоши, а полицейският началник Хошина бе обладан от същата решимост да докаже вината му. Искаше ли да оцелее, Сано не биваше повече да си позволява да губи самообладание.
— Наистина ли възнамеряваш да се откажеш от поста си? — попита Рейко със стаена тревога.
— Не — Сано нямаше друг изход и не можеше да жертва честта си или бъдещето на семейството си. Нито пък можеше да загърби призванието си, което бе да следва Пътя на воина — строгия кодекс на дълга, подчинението и смелостта, според който живееха самураите.
— Тогава какво ще правиш?
— Ще открия истинския убиец, ще докажа невинността си и ще си върна доверието на шогуна — у него отново се бяха разгорели решимостта и волята за справедливост. — Ще бъде трудно, защото уликите до този момент ни отведоха в задънена улица, но все още има надежда.
Двамата с Рейко вдигнаха поглед, тъй като на прага се появи Хирата.
— Сумимасен — извинете, но има лоши новини — той бе видимо разстроен. — Съдията Аоки току-що осъди Фуджио за убийството на Глициния, а Момоко бе призната за виновна като негова съучастничка. Отведоха ги на мястото за екзекуции.
Рейко изрече нещо неясно, обзета от тревога. Откакто бе разбрал, че Аоки свиква процес, Сано очакваше присъда за Фуджио, но присъдата на Момоко го изненада.
— Влизай. Заповядай, седни и обясни — Хирата се подчини. От разказа му Сано с удивление заключи, че съдията Аоки бе основал присъдата си на история, съчинена от самия него, за която липсваха каквито и да било доказателства. След като Хирата приключи, той рече: — Това, изглежда, е денят за лошите вести — и разказа на Хирата какво се бе случило с него.
— И тримата ни заподозрени вече са осъдени — лицето на Хирата изразяваше обзелия го ужас. — Това ви превръща в единствена мишена за гнева на шогуна.
Когато тежкото бреме се стовари върху плещите му, Сано долови грандиозно разместване на космични сили и приближаващ съдбовен тътен. Рейко каза: