— Може Фуджио, Момоко или финансовият министър Нита наистина да са убили владетеля Мицуйоши. Те все още представляват важни заподозрени и си струва да бъдат разследвани, дори и да не са между живите.
— Можем да продължим да търсим доказателства за тяхната вина — Хирата се присъедини към опита на Рейко да се погледне на събитията от добрата им страна.
— Надявам се да съществуват такива — каза Сано, — защото се опасявам, че ако не можем да намерим свидетел или някакви категорични улики, сочещи към някой друг, а не към мен, единственото нещо, което ще убеди шогуна, че съм невинен, ще бъдат самопризнанията на убиеца — доста трудна работа, като се има предвид, че трябва да ги получим от един мъртвец.
Останалите кимнаха мрачно в знак на съгласие. Хирата каза колебливо:
— Полицейският началник Хошина е способен да фалшифицира улики срещу вас. Този втори дневник намирисва на негово дело. Нищо чудно да изфабрикува и още „доказателства“, че сте предател.
Сано присви устни. Бе наясно, че Хирата има предвид да последват примера на Хошина и също да подхвърлят доказателства срещу Фуджио, Момоко или финансовия министър, за да го спасят. В очите на Рейко проблесна разбиране.
— Фалшиво обвинение към мъртъв човек е по-малко опасно за мъртвеца, отколкото за някой жив — каза тя с предпазлива надежда.
Фактът, че Хирата и Рейко обсъждаха като ход подобна измама, означаваше, че нямат друг вариант за действие.
— И на мен ми хрумна тази възможност — призна си Сано. — Но не съм чак толкова отчаян, че да набеждавам някого, който би могъл да е невинен, независимо дали е жив или мъртъв. Особено, при положение че има цяла група въпроси, които все още не сме разследвали.
— Какво ни е останало? — попита Рейко.
— Владетелят Мицуйоши — отвърна Сано.
Хирата се навъси.
— Шогунът ви забрани да разследвате роднините му.
— Неприятно ми е да престъпя забраната му — при самата мисъл, че ще предизвика своя господар, Сано почувства противния вкус на позора. — Но Мицуйоши представлява пряка връзка към убиеца. Разследването на личния му живот и на близките му ще ни предостави нови улики. А иначе какъв избор имаме? Можем да продължим да разследваме Фуджио, Момоко и Нита и да открием нови доказателства на територия, която вече сме покрили. Можем също така да се надяваме да изникнат нови заподозрени, да се появи тайнственият любовник на Глициния от Хокайдо или полицейският началник Хошина внезапно да умре — Сано видя как Рейко и Хирата поклатиха глава, поставяйки под съмнение вероятността да се случат тези събития. — Можем да се молим за чудо.
— Разследването на владетеля Мицуйоши наистина изглежда най-обещаващата насока на действие — отбеляза Рейко.
— Шогунът ще ви накаже за неподчинение — напомни Хирата на Сано.
— Ще поема този риск, защото, ако не докажа невинността си, той ще заповяда да ме екзекутират.
— Може и да ви прости, когато разбере, че не сте предател — предположи Хирата с надежда.
Изгледите във вреда на Сано надделяваха над тези в негова полза. Той каза:
— Може и да успеем да разрешим случая, без шогунът да разбере, че съм нарушил забраната му и преди Хошина или някой от останалите ни врагове да ни причини нови неприятности.
Госпожа Янагисава стоеше сама в стаята си и чакаше да я посети единственият гост, когото някога бе канила.
Тя кършеше студените си, влажни от пот ръце и дишаше дълбоко, полагайки усилие да овладее тревогата, от която стомахът й се бе свил на топка. Ужасяваше се, че трябваше да приеме непознат човек и че някой щеше да оскверни личната й стая, която бе нейното светилище. Но посещението трябваше да се осъществи тук, в уединението, от което се нуждаеше.
На прага се появи главната й прислужника:
— Едно момиче ви е дошло на посещение.
Сърцето на госпожа Янагисава се сви и тя с мъка устоя на порива да побегне и да се скрие.
— Доведи я тук.
Решимостта й вдъхна смелост. Тя вече бе предприела стъпка срещу Рейко, но последствията бяха твърде несигурни. Ако очакваше да наклони везните на съдбата в своя полза, госпожа Янагисава трябваше да прояви твърд характер въпреки съжалението за проявената злост към приятелката си.
В стаята влезе Охана — една от бавачките на Рейко. Беше облечена в модерно червено кимоно с десен на изсъхнали клони, отрупани със сняг. Жадното любопитство, прозиращо през смиреното й поведение, не съответстваше на колебливите й стъпки.
— Добре дошла — измърмори госпожа Янагисава и стисна треперещите си ръце, скрити под широките й ръкави, уплашена от дръзкото красиво лице на Охана. Охана коленичи и се поклони.