— За моята незначителна личност е привилегия да се намирам във ваше присъствие, уважаема госпожо Янагисава — гласът й преливаше от нетърпение да спечели благоволението на домакинята. — Хиляди благодарности, че ме поканихте.
В лицето на Охана госпожа Янагисава бе разпознала подходящ бъдещ съучастник веднага щом бе зърнала момичето в къщата на Рейко, но имаше нужда от още една възможност да прецени характера й. Тя коленичи срещу гостенката си и се насили да я погледне в лицето. Очите на момичето искряха с ентусиазъм и лукавство, които я отвратиха и в същото време й доставиха удоволствие.
— Мога ли да ти предложа нещо да се подкрепиш?
Докато чакаха някой от прислугата да поднесе чай и сладки, Охана каза:
— Вашата стая е по-хубава, отколкото на госпожа Рейко.
Острият й поглед веднага забеляза позлатените стенописи, рафта с антични порцеланови съдове, масите от черно лакирано дърво и шкафовете и сандъците, инкрустирани със злато и седеф. — А и имението ви е много по-голямо от имението на сосакан сама.
Госпожа Янагисава със задоволство отбеляза, че момичето явно харесва скъпи неща и има амбицията да постигне нещо повече, а не да остане бавачка. Каквато и лоялност да изпитваше към настоящата си господарка, тя вероятно щеше да бъде по-малко важна за Охана от възможността да се свърже с човек, способен да й даде онова, което й липсваше при Рейко.
— Моля те, чувствай се удобно, докато се намираш в моя дом — самоувереността на госпожа Янагисава нарасна.
— Толкова сте мила. Благодаря ви най-сърдечно — и като се усмихваше широко, Охана добави: — Когато получих съобщението ви, не можех да си представя какво бихте могли да искате от мен.
Не беше нейна работа да насочва разговора към причината за поканата. Охана бе твърде пряма и това невинаги бе за нейно добро, но пък идеално устройваше госпожа Янагисава. Нейните цели щяха да спечелят от дръзката инициативност на момичето.
— Ще го обсъдим след малко — увери я тя.
Почерпката бе сервирана. Твърде напрегната, за да си вземе каквото и да било, госпожа Янагисава наблюдаваше как Охана яде сервиран в портокалова кора хайвер от пъстърва, сашими — сушена риба, скариди, а пълнени с яйца от пъдпъдъци, както и различни сладки. Бавачката ядеше много бързо, сякаш някой щеше да й отнеме храната, преди да си вземе достатъчно. Госпожа Янагисава хареса липсата на чувство за сигурност у нея, както и алчността й.
— Много беше вкусно — каза момичето, облизвайки устни. — Колко съжалявам, че аз, бедната бавачка, не мога да ви предложа нещо в замяна.
Госпожа Янагисава се усмихна. Свенливостта й се стопи, когато усети, че печели надмощие над момичето.
— Можеш да ми разкажеш за себе си.
Охана повдигна вежди изненадана, че дама от висшето общество може да проявява интерес към една обикновена слугиня, но се подчини с радост.
— Баща ми е чиновник в галантериен магазин „Хинокия“. Един от войниците на сосакан сама е негов клиент. Той се сприятели с баща ми и ми уреди да стана бавачка на Масахиро чан. Аз всъщност не исках да ставам прислужничка, а предпочитах да се оженя. Но работата не е много тежка, а и замъкът Едо ми харесва. Тук мога да срещна по-добри мъже, отколкото вкъщи. Надявам се да си намеря съпруг, който да може ми осигури хубава къща и красиви дрехи, та да не ми се налага повече да се грижа за прехраната си сама.
Госпожа Янагисава бе доволна да установи, че Охана иска нещо толкова обикновено и лесно за постигане.
— Аз мога да го уредя.
— Какво? — попита Охана слисана.
— Добра партия за теб, брак със самурай на Токугава.
Парите на госпожа Янагисава и положението на съпруга й щяха да бъдат достатъчни, за да примамят някого да се ожени за хубаво момиче от простолюдието. Охана изглеждаше смаяна от късмета си и дори озадачена.
— И вие ще направите това за мен? — тя докосна гърдите си. После в погледа й се мярна подозрение — не беше глупава — знаеше, че благоразположението си има цена. — Защо?
— Защото има нещо, което искам ти да направиш за мен — каза госпожа Янагисава. Сърцето й заблъска в гърдите от желание да спечели съдействието на Охана и от страх, че няма да успее да го стори.
— Какво? — макар че в гласа й звучеше предпазливост, Охана се наклони напред, сякаш готова да скочи, за да сграбчи тъй желаната от нея възможност.
— Първо, искам да ми казваш всичко, което прави госпожа Рейко. И, второ… засега не мога да ти го кажа.
— Искате да сторя нещо на господарката Рейко? — Охана повехна; лицето й придоби придирчиво изражение. — Не бих искала да й причинявам болка — „Момичето е амбициозно, но не и зло“, даде си сметка госпожа Янагисава. — И освен това не искам да си създавам неприятности.