Тя имаше инстинкт за самосъхранение, който бе по-силен от всякаква нейна привързаност към Рейко. Това откритие насърчи госпожа Янагисава. Бе разбрала, че Охана може да бъде убедена, ако е сигурна, че няма да бъде уличена.
— Обещавам ти, че няма да ти се наложи да докоснеш с пръст госпожа Рейко и че няма да се замесваш в никакви неприятности — увери я тя. — Нека се уговорим така. В най-скоро време ще ти дам инструкции, какво да правиш. Ти ще ги следваш. След това ще ти уредя брак с богат и красив самурай на Токугава и няма да си лишена от нищо.
Охана се поколеба, очевидно съпоставяйки стойността на възнаграждението с неясните опасности. Накрая поклати глава със съжаление:
— Не мога да реша, без да знам какво искате от мен.
Отчаянието плъзна студени пипала по тялото на госпожа Янагисава, но тя имаше план за действие, при положение че Охана откажеше предложението й. Тя каза:
— Виждаш ли онази зелена кутийка на рафта с порцелановите съдове? — Охана погледна натам и кимна. — Иди и погледни какво има вътре. Охана стана, отиде до рафта и отвори кутийката.
Извади малко квадратно пакетче от червена хартия и зяпна, когато почувства тежките златни монети, увити в него.
— Поднасям ти този подарък в знак на добрите си чувства. Приеми предложението ми и пакетът ще е твой.
Охана застина неподвижна, с пакетчето в отворената си длан. Втренчи се в него, сякаш се опитваше да разбере дали държеше в ръце своята най-прекрасна мечта или отровна змия, която щеше да я ухапе.
Госпожа Янагисава я наблюдаваше, притаила дъх от тревога. Ами ако Охана откажеше? Дали щеше да каже на Рейко за предложението? И ако да, какво щеше да се случи и как би могла госпожа Янагисава да постигне целта си без Охана?
Върху лицето на момичето — все едно върху брулена от вятъра пясъчна повърхност, се изписаха коварство, алчност, недоверие и страх.
— Аз… трябва да помисля.
— Тогава мисли и за това, че съпругът ми е най-влиятелният човек в Япония — тихият равен глас на госпожа Янагисава по никакъв начин не издаде емоциите й. — Хората, които вредят на него или на роднините му, плащат скъпо. Много са убитите или екзекутираните. Други изчезват и повече не се появяват. Никой не знае какво става с тях. Но аз мога да направя така, че ти да разбереш.
Бавачката вдигна поглед към госпожа Янагисава. Очите й блестяха от ужас и желание. Накрая въздъхна тежко, оповестявайки поражението си. Кимна и бавно сключи пръсти около пакетчето с монетите.
Госпожа Янагисава усети, че я залива мощна вълна от триумф. В същото време потръпна, обзета от внезапна тревога, тъй като току-що бе предприела втората си стъпка в действията си срещу Рейко и успехът щеше да й коства приятелството на съпругата на сосакан сама. Предчувствието за загуба обви съзнанието й като облак, носещ мрак и безутешност. Въпреки това се обърна към новата си съучастничка спокойно и властно:
— Сега тръгвай. Ще пратя някого да му предадеш информацията за делата на Рейко. Скоро ще получиш и следващите ми указания.
Глава 28
Семейството на владетеля Мицуйоши живееше в специална част от крепостта Едо, запазена за изтъкнати членове на клана Токугава. Там Сано и двама от детективите му поеха по застланите с плочи алеи през дървесни насаждения, и които деляха една от друга представителни къщи, заобиколени с градини и опасани с каменни зидове. Тази част беше пуста, отдалечена от бурния живот в града. По небето бързо се разпростираха сиви облаци, но Сано вдъхваше надежда от чистия, наситен с мирис на борове въздух. Може би решението на проблема му го очакваше вътре в този дом, собственост на владетеля Мацудайра — бащата на Мицуйоши. След като се представи на стражите при входа, той каза:
— Моля, уведомете владетеля Мацудайра, че трябва да говоря с него.
Стражите предадоха молбата му и тъй бързо получиха разрешение да го пуснат да влезе, че той дръзна да се надява, че владетелят Мацудайра все още не е разбрал за случилото се в двореца и затова няма да бъде предубеден към госта си. Изпратен за целта слуга придружи него и хората му до едно помещение, предназначено за посещения, където завариха разположени покрай стените стражи и самия домакин, вече седнал на подиума.
— Какво ви води насам? — попита владетелят Мацудайра.
Той притежаваше аристократичните черти на шогуна, но разположени върху по-широко и по-интелигентно лице; беше с добро телосложение, от което лъхаше сила, и носеше черна официална роба. С ръце на кръста и заобиколен от воините си като генерал на полеви лагер, бе вперил гневен поглед в Сано, който с тревога осъзна, че домакинът му вече знаеше, че в двореца бяха заклеймили сосакан сама като убиеца на Мицуйоши.