Сано се поклони бързо и рече:
— Преди да обясня, моля, позволете ми да ви поднеса своите съболезнования за загубата на сина ви.
Владетелят Мацудайра отпусна ръце, наклони глава и се втренчи така, сякаш не можеше да повярва на това, което бе чул.
— Няма да приема лицемерно съчувствие от човека, който го е убил — гласът му бе дрезгав от възмущение.
— Моля ви, разберете, че сте получили погрешна информация — каза Сано, а хората му се приближиха плътно до него, за да го предпазят от евентуална опасност. — Аз не съм убил Мицуйоши сан.
— Така твърдиш ти — отвърна гневно владетелят Мацудайра. — Из крепостта се говори, че убийството е твое дело. Мислиш ли, че не знам за присъдата ти, изречена от шогуна? — отвращение и омраза изкривиха лицето му, когато пристъпи към Сано. — Знам и за дневника, който описва заговора ти срещу моя син и негово превъзходителство. Тази сутрин полицейският началник Хошина ми разказа всичко.
Явно Хошина се бе постарал да разпространи вестта, да настрои общественото мнение срещу Сано и да му попречи да ангажира семейството на Мицуйоши да му съдейства в разследването му, помисли си Сано.
— Дневникът е фалшификат. Обвинението е изфабрикувано от Хошина. Не е тайна, че той иска главата ми.
Владетелят Мацудайра махна с ръка — жест, с който подмина обясненията на Сано като неубедително извинение.
— Шогунът, дворцовият управител, старейшините и полицейският началник смятат, че ти си убиец и предател. Това за мен е достатъчно доказателство.
— Шогунът още не е решил дали съм виновен въпреки дневника и клеветите на Хошина. Негово превъзходителство ми позволи да продължа разследването на престъплението и да докажа своята невинност.
— Умният ти език те е спасил от екзекуция — отбеляза владетелят Мацудайра презрително. — Но аз ще и използвам цялото си влияние и власт, за да си получиш смъртното наказание — докато се придвижваше към ръба на подиума, той размаха левия си юмрук към Сано, а с десницата стисна дръжката на меча си.
После внезапно го задавиха ридания и той извърна лице.
Сано си помисли за репутацията, която имаше владетелят Мацудайра — добър господар на предоставените му от Токугава земи, които управляваше с вещина. Освен това долови, че искрено скърби за сина си, а не за политическите облаги, на които се бе радвал като баща на наследника на шогуна. Той изпита съчувствие към този опечален и объркан човек.
— Би било по-добре, ако използвате собствената си власт и влияние, за да разкрием истината около смъртта на сина ви. Дошъл съм да разбера какво съдействие ще ни окажете в разкриването на истинския убиец.
Владетелят Мацудайра завъртя рязко глава, а в насълзените му очи проблесна гняв.
— Дошъл си да ми разиграваш сцени на невинност и да злорадстваш над нещастието, което причини на този род! Аз няма да помогна да отървеш кожата си! — той скочи от подиума, устреми се към Сано и когато двамата се озоваха на една крачка разстояние, тикна лице в неговото, така че Сано виждаше червените жилки в пламтящите му очи. — Единствената причина, поради която те пуснах вътре, бе да мога да ти кажа лично, че ти, който унищожи сина ми и предаде нашия господар, си най-безчестното същество на тази земя!
Обидата порази Сано и той отстъпи назад, макар че каза:
— Моля ви, изслушайте ме! В повечето случаи на убийство извършителят е някой от близкото обкръжение на жертвата. Някакви негови деяния или проблеми в отношенията му с другите може да са довели до престъплението и…
— Дръзваш да обвиняваш сина ми за собственото му убийство? — прекъсна го владетелят Мацудайра, обзет от гневно възмущение. — Ти си дори по-лош от злодея, който описва в дневника си куртизанката. Срамувам се, че някога те смятах за достоен самурай!
— Аз не обвинявам владетеля Мицуйоши — побърза да поясни Сано. — Вината е изцяло на неговия убиец. Просто исках да кажа, че ключът към разрешаването на случай на убийство обикновено се крие в миналото на жертвата.
Владетелят Мацудайра поклати глава, отказвайки с презрение да приеме твърдението на Сано.
— Вашият син трябва да е имал някакъв враг — настоя Сано. — Вие сте го познавали, сигурно знаете с какво се е занимавал, с кого е общувал, кои са местата, които е посещавал… — Сано протегна ръка и насити гласа си с цялата убедителност, на която бе способен. — Моля ви, помогнете ми да открия врага, който е отнел живота на сина ви!