— Синът ми бе почтен и уважаван млад мъж, хората го харесваха. Той нямаше врагове и не е умрял, защото нещо се е случило в личния му живот.
Сано си помисли, че владетелят Мацудайра не е най-добрият източник на информация за Мицуйоши, който, след като си бе спечелил славата на развратник, очевидно имаше какво да крие от баща си.
— Възможно е други членове на семейството да са били по-запознати с делата на сина ви — предположи Сано. — Може те да са по-склонни да разговарят с мен — макар че му се струваше малко вероятно владетелят Мацудайра да му позволи да разпита когото и да било в имението, все пак беше длъжен да попита.
Владетелят Мацудайра се вбеси от това поредно оскърбление.
— Съпругата ми се поболя от мъка. Няма да ти позволя да я тормозиш с въпроси или измислици по адрес на сина ни.
— Тогава може ли да говоря с братята на Мицуйоши? Или с личните му васали?
В този момент забеляза, че един от стражите го наблюдава по-внимателно от останалите. Мъжът, вероятно около трийсет и пет годишен, имаше мощно телосложение на боец и интелигентно лице на учен. Погледите им се срещнаха за миг. Сано разпозна в и него един от хората на Мицуйоши, които бе видял в Йошивара в самото начало на разследването.
— Това убийство беше чисто политическо, както всички знаете — заяви владетелят Мацудайра. — Моят син стана жертва на твоите стремежи за властта. Ти си го убил, за да може твоят син да заеме мястото му като наследник на шогуна. Той стана случайна жертва на твоята атака срещу режима на Токугава. А сега си търсиш изкупителна жертва, за да прикриеш престъплението си и да избегнеш присъдата за държавна измяна.
— Аз не съм нито убиец, нито предател! — възрази яростно Сано. — Невинен съм и ще го докажа!
Владетелят Мацудайра заби пръст в гърдите на Сано.
— Братята и васалите на Мицуйоши знаят кой си, и ако ги доближиш, ще те убият, за да отмъстят за неговата смърт. Приеми, че ти правя услуга, като не ти позволявам да говориш с тях. Аз не бих се намесил съзнателно в правото на негово превъзходителство да реши съдбата ти, но ако дойдеш тук още веднъж или доближиш някого от семейството ми… — той извади меча си, размаха го към Сано и изкрещя: — ще те убия със собствените си ръце и ще спестя усилията на палача!
Детективите скочиха и застанаха между Сано и меча на владетеля Мацудайра. Стражите извадиха оръжията си в очакване да се разрази сражение.
— Дори и сега, докато ме обвинявате и заплашвате, истинският убиец е на свобода — каза Сано. — Ако не решите да окажете съдействие на разследването ми, вие се присъединявате към враговете ми и отказвате на своя син справедливостта, която той заслужава. Убиецът ще се отърве безнаказано.
След като отправи към Сано дълъг и враждебен поглед, владетелят Мацудайра каза:
— Придружете сосакан сама, докато напусне имението, преди аз лично да съм решил да раздам справедливост.
Веднага щом Сано и Хирата я оставиха, за да започнат разследването сред роднините на владетеля Мицуйоши, Рейко се отправи към двореца, за да се заеме със своите задачи. Беше се надявала да склони братовчедка си Ери, нейните приятелки сред наложниците на шогуна, както и прислужничките им да й кажат каквото знаят за владетеля Мицуйоши. Но главната надзираваща на женското крило в двореца каза, че всички са твърде заети и нямат време за разговори. Студеното й държане подсказа на Рейко неприятната истина — жените бяха научили, че Сано е на ръба на провала, и сега страняха от съпругата му, тъй като не искаха неприятности. Посещенията на приятелки и роднини в административния район завършиха по същия начин и Рейко се върна у дома с чувството на низвергната от обществото.
Както си седеше в стаята, ужасена, че вече няма власт да помогне на Сано, на прага се появи един от детективите му.
— Разполагам с информация, която сосакан сама ми нареди да предам на вас, ако той отсъства. Намерих банята, където работи Юя — някогашната приятелка на Глициния — и той й съобщи някакъв адрес в Нихонбаши. — Претърсих мястото тази сутрин, но там нямаше и следа от Глициния. Всички отрекоха да знаят нещо за нея… аз обаче мисля, че Юя лъже.
Рейко бе въодушевена, тъй като посещението й у семейството на куртизанката бе предоставило вероятна следа. Може би ако успееше да поговори с Юя, щеше да разбере истината.
— Моля, осигурете ми ескорт, който да ме отведе до банята веднага.
Детективът излезе, за да изпълни нареждането. Рейко избърза към стаята си, за да се преоблече за пътуването. Точно беше завързала кинжала под ръкава си, когато в стаята боязливо се промъкна бавачката Охана.
— Напоследък сте много заета, уважаема господарке — отбеляза тя.