Капитанът се поклони и кимна. Рейко тръгна сама покрай арки и сводове, които водеха към лабиринти от усойни улички, където постройки от потъмнели от времето дъски и ронещ се гипс кънтяха от врявата на обитателите си. Различни миризми на гозби се смесваха в тежък мирис на гранясало. Хората, които Рейко подминаваше, сякаш не я забелязваха, но тя усещаше скритите им любопитни погледи.
Озова се на улица от къщи с препречени с решетки прозорци и разположени навътре врати. Влезе в една порта, над която се вееше раздран син флаг с бял знак, бележещ наличие на топла вода. От покрива излизаше пара, която бързо се превръщаше в ситни капчици върху плочките. От стрехите се отцеждаше влага. Около постройката на банята се въртяха навъсени мъже. Рейко похлопа на вратата. След малко тя се отвори и на прага се появи млада жена. Беше боса и носеше халат на цветя, който бе увила плътно около пищното си тяло. Косите й бяха събрани на висок неугледен кок.
— Тази баня е само за мъже — каза тя, оглеждайки Рейко с любопитство.
— Аз не искам да ползвам банята, търся Юя.
На лицето на жената се изписа подозрение.
— Аз съм Юя.
Имаше кръгло лице с пълни страни, заострена брадичка и пухкави устни, оцветени в алено. Кожата й притежаваше влажния и брашнен цвят и вид на престояло тофу. Очите й, пронизващи и изпитателни под подпухналите клепачи, отправиха към нея бдителен поглед.
— Коя сте вие?
— Казвам се Рейко.
— Какво искате?
— Да говоря с теб.
Юя огледа Рейко и в очите й се появи враждебност.
— Не — тя понечи да затвори вратата.
— Ще ти платя — обеща припряно Рейко. Бръкна в ръкава си и извади хартиеното пакетче, което бе скрила там. Разви го и от вътре се показаха сребърни монети. Юя се втренчи жадно в тях. Пресегна се да ги вземе, но Рейко ги дръпна към себе си.
— След като разговаряме.
Жената изкриви алени устни и измърмори с неохота:
— Елате вътре.
Докато влизаха, Рейко зърна един от стражите си да стои до съседния вход. Такива места криеха опасности и тя се чувстваше напрегната. Сумрачният коридор вонеше на урина. Рамката на една от вратите очерта татуираното тяло на здравеняк, седнал зад тезгях, както и голяма дълбока вана. Голи двойки се отдаваха на сластна наслада във вдигащата пара вода. Мъжете стенеха и гърчеха лица, жените стоически мълчаха. Глухо сумтене, плисък и тропане, разнасящи се от съседните помещения, говореха за присъствието и на други любовни двойки. Рейко се опита да прикрие обзелото я смущение, но Юя го усети и се изсмя.
— Досега не сте били в обществена баня, нали? — тя кимна мъдро. — Не и в такава, където момичетата предлагат и други услуги на клиента, освен да му изтрият гърба.
Рейко си даде сметка, че всъщност банята бе незаконен публичен дом, Юя си беше проститутка. Свита от срам, последва Юя в една от стаите. Двете седнаха вътре. Юя напълни лула с тютюн, запали я с жив въглен от мангала, а през това време Рейко се опитваше да не гледа в осеяния с петна футон.
— Е? — Юя отметна глава и издиша струя дим.
Рейко мина веднага на въпроса:
— Ти си познавала Глициния, нали?
— Да, така е — усмивка на неприязън изкриви устните на Юя.
— Кога я видя за последен път?
— Може би преди три години. Тя дойде тук, на това място.
Това бе много преди убийството на владетеля Мицуйоши, но за Рейко всякаква информация бе добре дошла.
— А как се случи така, че Глициния дойде тук?
— Хората разправяха, че мъжът, който я освободил от Йошивара, й бил дал пари, с които да се издържа, но тя беше с широки пръсти. Искаше да живее пак така нашироко, както бе живяла като куртизанка. Нае си голяма къща, купи си скъпи мебели и кимона, често и правеше увеселения. Парите изчезнаха за нула време, Глициния взе назаем още и задлъжня много. Накрая й се наложи да си продаде вещите, да напусне къщата и да избяга от лихварите, които я издирваха, за да се разплатят с нея.
Това бе съвсем различен сценарий в сравнение с описания във втория дневник, помисли си Рейко, а Юя имаше по-малко причини да лъже от човека, който бе изфабрикувал дневника, за да злепостави Сано.
— Накрая Глициния се озова в банята като много жени, сполетени от трудности — Юя се изкиска на нещастието на Глициния. — Когато дойде тук, взе да се държи като императрица, говореше с пренебрежение на останалите, очакваше ние да й прислужваме. Смяташе се за нещо повече от всички тук.