— Защото е била таю? — попита Рейко.
— Ами… и затова — каза Юя, — само че ако питате мен, курвата си е курва, няма значение, каква й е цената — тя изтръска в мангала пепелта от лулата си. — Глициния беше любовница на собственика на това място. Двамата се знаеха от едно време, още когато бяхме съвсем млади. Господарят тогава й беше любовник и все още бе луд по нея. Тя живееше тук, но не й се налагаше да обслужва клиенти както останалите му жени.
В гласа на Юя прозвуча неприязън.
— Ние я хранехме с труда си. А когато сторехме нещо, което я засягаше, тя казваше на господаря и той ни биеше.
Колкото повече научаваше за Глициния, толкова по-малко привлекателна й се струваше куртизанката. И все пак всичко, което разказа Юя, се бе случило много отдавна и може би нямаше връзка с убийството на владетеля Мицуйоши.
— Всичките момичета тук бяхме доволни, когато изпратиха Глициния обратно в квартала на удоволствията — каза Юя с отмъстителна усмивка.
— А защо Глициния се озова пак в Йошивара? — Рейко бе все още нетърпелива да чуе края на историята. Може би щеше да бъде добре да представи Юя на шогуна като свидетел, чийто разказ за живота на Глициния щеше да опровергае фалшивия дневник и по този начин щеше да изчисти името на Сано.
— Господарят представяше Глициния на свои познати търговци. Тя спеше с тях и те й даваха пари. Но стана твърде алчна. Една вечер един богат търговец на вино я отведе в дома си и след като заспал, тя му откраднала кутия, пълна със златни монети, и се измъкнала. На следващия ден той открил, че е изчезнала, а с нея и златото му. Съобщил за това в полицията. — Юя сви рамене и не довърши тази често срещана приказка за жена, престъпила закона, осъдена и пратена в Йошивара.
— Тогава ли я видя за последен път?
Юя кимна, но зад категоричния й поглед се мярна колебание. Сърцето на Рейко заби учестено.
— Да не би да си я виждала наскоро?
— Аз лично не, но тя дойде тук. Бях в тази стая с клиент, когато нощният пазач пусна някого в къщата — Юя се размърда неловко. — Беше господарят с Глициния. Познах ги по гласовете.
— Кога беше това? — Рейко притаи дъх в очакване.
— Преди три дни.
Рейко усети въодушевлението, което винаги съпътстваше някое успешно разкритие. Глициния е била тук, след като е изчезнала от Йошивара! Рейко бе попаднала на следа, оставена от куртизанката.
— Как се казва господарят ти? — попита, нетърпелива да разкрие самоличността на мъжа, който вероятно бе забъркан в бягството на Глициния, както и в убийството на владетеля Мицуйоши.
Юя понечи да отговори, но после стисна устни, макар и със закъсняла предпазливост.
— Защо искате да разберете кой е? Мислех, че се интересувате от Глициния.
— Възможно е да са свидетели на престъпление — отвърна Рейко. — Трябва да разбера какво са видели.
— Искате да кажете, че според вас той може да е убил наследника на шогуна? — Юя бавно остави настрана лулата си, сякаш за да освободи ръцете си за самозащита, но с желанието да скрие страха си от Рейко.
— Кажи ми какво точно чу, докато бяха тук — подкани я Рейко.
— Нищо. Те влязоха в банята. Не можах да разбера какво си говореха.
Рейко усети, че лъже.
— Говореха ли за владетеля Мицуйоши?
— Не знам. Казах ви, не успях да ги чуя. А-а, чакайте, знам коя сте. Чух за вас. Вие сте съпругата на сосакан сама — Юя се отдръпна от Рейко с отвращение, внезапно прозряла истината. — Вие ще кажете на съпруга си какво съм ви разправила, и той ще тръгне да преследва моя господар.
— Те споменаха ли кой го е убил? — настоя Рейко.
Юя не успя да се сдържи и избухна в задъхан нервен смях. Поклати глава и стана с протегнати към Рейко длани.
— Не искам да се замесвам в това. Вие попитахте за Глициния и аз ви обясних. Нямам какво повече да ви кажа.
— Моля те! — възкликна Рейко. Отчаянието я сграбчи отново. Бе толкова близо до истината, която щеше да спаси съпруга й, но сега тази възможност й се изплъзваше. Стана и изрече умолително към Юя: — Трябва да ми кажеш. Къде е господарят ти сега?
— Не зная. Двамата с Глициния тръгнаха на следващата сутрин.
— Къде отидоха?
— Не знам! — Юя отстъпи към вратата.
Отвън груб мъжки глас извика:
— Юя! Имаш клиент!
В очите на Юя се появи страх; подпухналите й очи се отвориха широко.
— Това е управителят. Трябва да се връщам на работа — обясни и протегна ръка: — Дайте ми парите и си тръгвайте.
— Много е важно — настоя Рейко. — На смъртна опасност са изложени хора.
Тя хвана Юя за ръката. Проститутката изпищя, зашлеви я през лицето и двете се сборичкаха. В това време управителят изкрещя: