— Какво става там? — мъжете в съседните помещения взеха да ругаят. Уплашена, че може да избухне свада, Рейко пусна Юя и й подаде парите.
— Ето какво ще ви кажа — изсъска Юя. В очите й се четеше паника. — По време на буря удрят светкавици. Гангстерите са опасни, когато някой ги ядоса. Моят господар и Глициния се скараха жестоко, докато бяха тук. Чух я да пищи. Звучеше така, все едно той я убиваше. Ако той разбере какво съм ви казала, със сигурност ще ме убие!
Рейко потръпна от въодушевление, тъй като този опасен и брутален човек представляваше решение на проблемите на Сано.
— Благодаря ти за помощта. Ако господарят ти се върне или ако научиш къде е, ще ме уведомиш ли? Ще ти платя.
Юя кимна припряно, сякаш готова да се съгласи с всичко, само и само да се отърве от Рейко.
— Прати ми съобщение в замъка Едо.
Тя мина бързо покрай татуирания мъж на гишето и излезе от къщата. Видя капитана на стражите си на улицата и той я придружи обратно до паланкина. Тя се качи и нареди на ескорта си да я отведе обратно вкъщи. Трябваше да каже на Сано какво бе открила, за да можеше той да почне разследване на новия заподозрян.
Глава 30
— Как така не мога да вляза? Какво искаш да кажеш? — попита Хирата.
— Достъпът до двореца е забранен за сосакан сама и за всички от свитата му — каза стражът, застанал при портата към женското крило на замъка Едо.
— Шогунът нареди да не бъдете допускани.
Хирата се втренчи в него с удивление и ужас. Това, че Сано бе лишен от достъп до двореца, означаваше, че шогунът го смяташе за виновен в убийство и държавна измяна, макар че сосакан сама бе получил шанс да докаже невинността си. Очевидно Токугава Цунайоши се страхуваше от него и смяташе, че представлява заплаха за личната му сигурност! Това много приличаше на първия етап от неизбежния крах на Сано и на всички, свързани с него.
— Аз просто се отбих да видя госпожица Мидори — каза Хирата. — Бихте ли й казали да излезе?
Стражът затръшна портата под носа на Хирата. За миг той остана вцепенен от безсилен гняв, а после бързо заобиколи постройката. Следобедът бе влажен и наоколо бе пусто. По голите клони блестяха капчици дъжд, набраздяваха повърхността на езерото и пронизваха Хирата, който с тежки стъпки прекоси мократа тревна площ, за да се озове при прозореца на стаята на Мидори. Подслони се под стрехата и похлопа на дървените решетки, които препречваха прозореца.
— Мидори сан — извика той.
Капаците се отвориха и от вътре се показа Мидори с огромни, изпълнени със страх очи.
— Хирата сан — възкликна тя шепнешком.
— Съжалявам, че те изплаших — прошепна й в отговор Хирата, — но пазачът не ме пуска.
Мидори притисна лице до пречките на прозореца и заговори припряно и задъхано:
— Господарките казват, че сосакан сама е убил владетеля Мицуйоши, за да може един ден Масахиро чан да стане шогун. Казват, че бил предател, както и ти, защото си негов главен васал. Кажи ми, че не е истина — изрече умолително тя.
— Разбира се, че не е — отвърна Хирата, разтревожен от това, колко бързо новината се бе разпространила из замъка. — Не обръщай внимание на тези слухове. Сосакан сама е обвинен несправедливо.
Мидори въздъхна с облекчение; устните й трепнаха в нетърпелива усмивка.
— Това казвах и аз на всички, които ви критикуваха — после лицето й угасна. — Но служителите в двореца ми казаха да стоя далеч от теб, защото си в беда и че аз също може да си изпатя. Казват, че ако вас двамата и със сосакан сама ви осъдят, мен може да ме изхвърлят от замъка или дори да ме екзекутират заедно с вас — гласът й затрепери от страх. — Нещата не са толкова зле, нали?
Докато Хирата търсеше думи, за да й обясни нежно и да я утеши, лицето му вероятно бе изразило ужасната истина. Мидори изхлипа:
— О, не!
— Съжалявам. Аз ти нося само нещастие — макар че мисълта да се откаже от Мидори го ужасяваше, трябваше да помисли за благополучието й. Направи усилие, за да продължи: — Може би е по-добре повече да не се виждаме. Това ще удовлетвори нашите семейства. И ти ще бъдеш в безопасност.
— Не! — очите на Мидори, от които се стичаха сълзи, се изпълниха с ужас и тя се вкопчи в решетките на прозорците.
Хирата едва намери сили да продължи:
— Аз те обичам — каза с хриплив глас. — Не искам да се разделям с теб. Но не мога да те оставя да страдаш заради мен. Трябва да си кажем сбогом, преди моите беди да унищожат и теб.
Той отстъпи назад, а в това време Мидори трескаво се мяташе ту към единия, ту към другия край на прозореца подобно на затворено в клетка обезумяло животно.
— Не ме изоставяй! — извика тя. — Ако не се оженим, с мен е свършено! — плачът й стана почти истеричен, тя се сгърчи и зарови обляното си в сълзи лице в шепите. — О, не, не, не!