Выбрать главу

— Чидори чан! Спри!

Коридорът свършваше при една затворена врата. Чидори се опита да я отвори, но тя бе залостена здраво. Застана там, притиснала гръб до вратата, безпомощна, обърнала ужасеното си лице към Хирата.

— Не се страхувай — Хирата спря на няколко крачки от нея и вдигна ръце в успокоителен жест. От веселбата в салона за гости се носеха музика и смях. — Няма да ти сторя нищо лошо.

Вероятно бе успял да я успокои с поведението си, защото напрегнатата й стойка се поотпусна.

— Защо хукна да бягаш?

— Аз… чух ви да задавате въпроси — отвърна тя шепнешком.

Някакво вътрешно чувство му подсказа, че пред него се намира свидетел с важна за него информация.

— Знаеш ли нещо за убийството на владетеля Мицуйоши, което все още не си ни казала?

Камуро погледна настрана и прехапа устни.

— Не исках никой да пострада.

— Знам, че е така — каза Хирата, но я изгледа ужасен. Възможно ли бе тя да е намушкала владетеля Мицуйоши? Това ли криеше, затова ли избяга, щом разбра, че я бе видял? Малките й зъби бяха изцапани с червило, а по намазаните й с белило мършави страни се стичаха сълзи. Беше съвсем дете.

— Той ме заплаши, че ако не направя каквото ми казва, ще ми причини болка — изплака Чидори.

— За кого говориш? — попита Хирата озадачен.

Чидори въздъхна и произнесе тихо:

— Светкавица.

— Кой е Светкавица? — попита Хирата и усети как пулсът му се ускорява. До този момент това име не се бе появявало във връзка с убийството. Камуро Чидори бе споменала евентуален нов заподозрян, който бе останал извън полезрението им. Хирата приклекна пред нея и сложи ръце на раменете й. Усети костите й — крехки като на птичка.

— Разкажи ми — подкани я.

Чидори заклати глава така отчаяно, че редките й коси се замятаха.

— Не мога. Той ме накара да дам дума, че ще мълча. Страх ме е от него.

— Не се тревожи. Аз ще те защитавам — обеща Хирата.

Тя се озърна, за да се увери, че наоколо няма никой, и после измърмори:

— Той е любовник на Глициния.

— Искаш да кажеш някой от клиентите й?

— Не. Той не си уговаряше срещи и не плащаше за нея. Господарят не знаеше за тях двамата с Глициния. Никой друг не знаеше, само аз — сега Чидори заговори припряно, сякаш бе почувствала облекчение от признанието си. — Те ме караха да им помагам да се срещат тайно.

Изненадан, Хирата се изправи рязко.

— Този мъж от Хокайдо ли е?

— Не знам откъде е.

Все пак Хирата си помисли, че най-накрая се бе добрал до следа за тайнствения любовник, описан в първия дневник, който по всяка вероятност бе истинският. Дали мъжът беше от Хокайдо, нямаше никакво значение — възможно е Глициния да бе променила подробностите, за да прикрие самоличността му.

— Разкажи ми как си помагала на Глициния и Светкавица да се срещат — настоя Хирата.

— Трябваше да гледам за него — поясни Чидори. Когато идваше, той заставаше на улицата пред къщата и щом го видех, казвах на Глициния. И тогава тя слагаше сънотворно в питието на клиента си. От време на време излизах навън, за да проверявам за сигнал на прозореца й. След като клиентът й заспеше, тя увиваше червен плат около фенера в стаята си, така че светлината да стане червена. Щом видеше червената светлина, Светкавица отиваше при задната врата на агея. Първо се уверявах, че няма никой наоколо, и после го пусках.

И той е любел Глициния, докато клиентът й е спял, точно както бе писала в дневника си, помисли си Хирата.

— Не исках да го правя — продължи Чидори. — Куртизанките не трябва да забавляват мъже безплатно. Не биваше да помагам на Глициния да нарушава разпоредбите. Моят господар щеше да ме набие, ако ме беше хванал в неподчинение. Веднъж казах на Глициния, че вече няма да й помагам, защото не искам да ме накажат. Следващия път Светкавица дойде… — Тя потръпна и ръцете й се вкопчиха трескаво в предницата на кимоното й. — … Само че аз се направих, че не го виждам. Не му отворих вратата. На сутринта, когато отидох на пазара, той ме беше проследил и ме хвана в една уличка. Каза, че щял да ми даде хубав урок — Чидори извърна лице от Хирата, разтвори кимоното си и прошепна: — И направи това.

През средата на мършавите гърди на момичето минаваше грозен белег, който се спускаше до пъпа й. Хирата потръпна съчувствено.