Рейко изгаряше от нетърпение, но въпреки това й поръча купичка фиде в бульон от соеви зърна и ориз. Двете седяха заедно, докато Юя се хранеше с влудяваща мудност.
— Снощи се събудих, защото някой тропаше по прозореца ми и викаше името ми — взе да разправя Юя. — Погледнах навън и видях на улицата Глициния. Плачеше. Попитах я: „Какво правиш тук?“ а тя ми отвърна, че се нуждае от помощта ми и че няма към кого друг да се обърне. Лицето й бе цялото в синини и кръв.
С гримаса Юя смукна фидето. Рейко потисна порива си да я прикани да побърза.
— Глициния ми каза, че имала голям скандал със Светкавица — собственика на обществената баня — продължи Юя. — Той я набил така жестоко, че тя вече се страхувала за живота си. Изчакала го да излезе и после избягала. Откраднала част от парите му, но не знаела къде да отиде. Каза, че ще ми плати, ако й намеря място да се приюти. Молеше ме така отчаяно, че аз я отведох в една странноприемница, където щеше да е в безопасност. Сега е там.
— Можем ли да отидем при нея? — попита Рейко с тревога.
Юя я погледна недоволно и протегна към нея наполовина пълната си купичка.
— Глициния ми каза, че й е омръзнало да се крие. Иска да се предаде и да разкаже онова, което знае за убийството.
— А какво знае? — сърцето на Рейко подскочи и тя се наклони към Юя.
Проститутката се ухили самодоволно на нетърпението й.
— Видяла Светкавица да убива владетеля Мицуйоши. След това той я извел от Йошивара. Тя не искала да тръгне с него, но той я заплашил, че в противен случай ще я убие.
Рейко усети порив на въодушевление, примесено с недоверие. Макар че разследванията често се натъкваха на щастлива находка, тази вест, която щеше да оправдае Сано, изглеждаше твърде хубава, за да е истина.
— Глициния не отишла в полицията, защото се страхувала, че ще си навлече неприятности — продължи Юя, явно без да подозира за съмненията на Рейко. — Каквото и да каже, хората могат да си помислят, че лъже, за да се защити. Щом Светкавица го няма, всички по-скоро ще обвинят нея.
Историята звучеше смислено според Рейко, дори и да беше изфабрикувана, но за целта бе нужно повече въображение от онова, с което можеше да се похвали Юя. И въпреки това смътни подозрения й пречеха да откликне на нуждата си да й повярва.
— Казах на Глициния, че сте идвали при мен — продължи Юя. — Убедих я, че ако вие разговаряте с нея и повярвате на историята й, ще убедите съпруга си, че е невинна. Тя се съгласи да се предаде на вас, ако сосакан сама й помогне.
Юя остави на пода празната купичка и повдигна въпросително вежди. Рейко се поколеба и Юя добави:
— Светкавица ще търси Глициния и ако се добере до нея преди вас, ще я убие.
Рейко реши, че имаше по-малко да губи, отколкото да печели, ако повярваше на думите на Юя. В случай че историята се окажеше истина, можеше да отведе Глициния при Сано още днес. Куртизанката щеше да бъде в безопасност, защитена от Светкавица и властите, а Сано — оправдан след обвиненията в убийство и държавна измяна.
— Добре — съгласи се тя.
Юя отправи към нея самодоволна заговорническа усмивка и протегна ръка.
— Първо ми платете.
— Ескортът ми идва с нас — каза Рейко, докато вадеше от ръкава си пакетче с пари.
Проститутката сви рамене.
— Все ми е едно — рече и прибра парите в диплите на робата си.
Двете напуснаха гостилницата и се качиха в паланкина.
— Вървете направо още четири пресечки и после свийте вдясно — обясни Юя.
Рейко предаде на детективите тези указания, както и следващите. Докато шествието криволичеше из уличките, все по-силна тревога и напрегнато очакване стягаха гърдите й. Любопитството да се срещне с жена, която бе имала интимни отношения със съпруга й, бе примесено със страха от измама. Юя се бе излегнала на възглавниците, но остротата в погледа й нямаше нищо общо с привидно отпуснатата й поза. Рейко държеше под око спътничката си и в същото време се опитваше да следи околността — бедняшки махали, които твърде много си приличаха, затрудняваха опитите й да прецени какъв път бяха изминали.
— Колко ни остава още?
— Почти стигнахме.
След близо час Рейко попита с нарастващо подозрение:
— Всъщност знаеш ли къде е Глициния?
— Разбира се — тросна се ядно Юя. — Вие сте дама от висшето общество, а аз някаква си проститутка, но ако наистина искате да стигнете до Глициния, по-добре се дръжте любезно с мен.
Паланкинът излезе на главния път изток-запад, който пресичаше Едо. Един даймио на кон, съпровождан от много войници и слуги, бе препречил движението. Пешеходци коленичеха и се кланяха, а шествието на Рейко се придвижваше бавно след последните стражи на даймио. От гърдите на Юя се изтръгна безшумна въздишка, тялото й се отпусна леко. При този почти незабележим пропуск в самообладанието й сърцето на Рейко се сви от зловеща сигурност.