Беше ли вече твърде късно да промени решението си?
Глава 34
Атмосферата в склада беше наситена с предчувствие за гибел. Откакто Светкавица го бе взел за заложник, Сано бе чул храмовите камбани да отброяват един час, после още един. Сега бе коленичил недалеч от Глициния, която се бе свила, притисната от бремето на страха, с вперени в пода очи. Светкавица крачеше из плевника, надничаше от прозорците през няколко минути и мърмореше нещо ядно. Осмината гангстери бяха приклекнали на известно разстояние един от друг с каменни лица. Всеки път, когато Сано се опитваше да говори, Светкавица му нареждаше да пази тишина. Но Сано продължаваше да смята, че единствената надежда да оцелеят както той самият, така и Глициния — се криеше в евентуално споразумение със Светкавица.
Не след дълго, шарейки непрестанно нагоре-надолу, гангстерът се озова близо до Сано. При належащата нужда от действие Сано рискува:
— Къде ще отидем, след като излезем от тук?
В неспокойните очи на Светкавица проблесна гняв, но той се спря до Сано и отвърна:
— Не знам.
— Имаме ли провизии за пътуване?
— Престани да ме дразниш с брътвежите си!
— Съжалявам, но трябва да говорим — Светкавица сграбчи дръжката на меча си. Глициния ги наблюдаваше с ужас. Сано побърза да добави: — Това, че ме държиш заложник, няма да гарантира свободата ти. Полицията знае, че си убил владетеля Мицуйоши. Началникът на полицията е мой враг. Той с радост ще ни атакува и ще ме остави да умра, за да те залови. Това ни поставя от една и съща страна.
Светкавица изсумтя презрително, отхвърляйки съждението му, че двамата са другари по съдба. Сано погледна към гангстерите, като се питаше дали бяха по-загрижени да спасят собствената си кожа, отколкото да докажат лоялността си към Светкавица.
— Трябва да действаме заедно — Сано гледаше останалите и даже повиши глас, за да могат да го чуят. — Да си помогнем взаимно.
Гангстерите отказаха да срещнат погледа му, а израженията им останаха непроницаеми. Сано не можа да разбере дали бяха схванали смисъла на думите му, че ако му помогнат да хване Светкавица, после той ще им съдейства, за да не бъдат наказани заради престъпленията на водача им.
— Никъде няма да сме в безопасност. Ще ни преследват докрай — продължи, надявайки се да внуши на гангстерите, че ако останат със Светкавица, бъдещето им ще бъде доста безрадостно. — Всички ще умрем… ако не сме достатъчно умни да избягаме, когато ни се открие възможност за това.
— Ако смяташ, че можеш да ме изплашиш толкова, че да се предам, се лъжеш — заяви Светкавица с раздразнение. — По-скоро ще умра в битка, отколкото да се предам — гангстерите не обърнаха внимание на намека да дезертират.
Надеждите на Сано угаснаха. Светкавица каза на хората си:
— Искам питие. Донесете ми саке.
Трима души слязоха по стълбите и Сано ги чу как ровят из стоките в склада. Само един от тях се върна със стъкленица саке. Светкавица сякаш не забеляза този факт; просто взе стъкленицата и отпи. Но при мисълта, че другите двама са избягали и планът му е приведен в действие, Сано бе обзет от въодушевление.
— За теб най-добрият облог е да се предадеш — заяви той на Светкавица.
— Ти луд ли си? — гангстерът избърса уста в ръкава си и се втренчи в Сано. — Шогунът ще ме екзекутира за убийството на скъпоценния му наследник.
С крайчеца на окото си Сано зърна други двама мъже, които се примъкваха крадешком към долния етаж. Светкавица отвори единия прозорец, погледна навън и каза:
— Няма да е зле твоят човек да побърза и да донесе парите!
— Може да се наложи месеци наред да бягаме. Как ще издържиш да се криеш още толкова време? Пленничеството може да се окаже по-лошо от смъртта.
— Никога няма да се предам! — Светкавица захвърли опразнената стъкленица. Тя се строши на пода на долния етаж. Глициния потръпна.
— Ще гледам да си запазя главата на раменете колкото мога по-дълго, а открият ли ме, преди да умра, ще се постарая да изтрепя колкото може повече войници.
Той се обърна към четиримата си другари:
— Идете и вижте някой да не се опитва да се промъкне вътре.
Мъжете тръгнаха и оставиха Сано сам със Светкавица и Глициния. Сано зачака напрегнато. Никой от тях не се върна. Светкавица отново захвана да крачи нервно. Когато се озова в другия край на плевника с гръб към тях, Сано улови погледа на Глициния и й даде знак да избяга по стълбата, преди Светкавица да ги приближи отново или да се досети какво става. Но Глициния отказа с гримаса — тя не беше разбрала, че гангстерите са изчезнали. Внезапно от долния етаж се разнесе тропот на копита. Сано бе обзет от отчаяние, тъй като едва сега си даде сметка, че гангстерите са чакали да се съберат долу и тогава да избягат заедно, яхайки конете си, без повече да се стараят да пазят тишина.