— Трябваше да отида чак до улица „Тютюнева“, за да взема парите — извика той.
Настоятелният му тон предполагаше някакъв скрит смисъл, но Сано остана озадачен. Не можеше да проумее защо Хирата бе споменал улица „Тютюнева“, на която имаше магазинчета за тютюн и складове, но нямаше хора, които можеха да му отпуснат пари.
В този момент мечът на Светкавица мушна бронираната му туника, подканвайки го да се отдалечи от прозореца.
— Донеси парите до вратата и почукай — извика Светкавица към Хирата. — После си върви.
— Добре.
Изведнъж Сано си спомни за едно разследване, което навремето го беше отвело с Хирата на улица „Тютюнева“. Осени го прозрение. Схвана намерението на Хирата и в този миг на вратата се почука три пъти. Отчетливият звук отекна в празния склад. Светкавица се подвоуми, явно не бе решил как точно да вземе парите и в същото време да държи под контрол заложниците си. Задиша шумно, а погледът му зашари още по-бързо. Стисна по-здраво меча си и яката на Глициния. Сано видя, че затрудненото положение, в което бе изпаднал гангстерът, го подтиква към повече насилие, а не към разумни действия. Глициния затвори очи и сгърчи лице, сякаш очакваше фаталния удар на острието.
— Всички ще слезем долу — каза Сано, като разсъждаваше трескаво как да помогне на Хирата да осъществи успешно плана си. — Ти можеш да държиш Глициния, а аз ще донеса парите.
След миг колебание Светкавица се съгласи:
— Добре. Ти тръгни първи.
Сано пое надолу по стълбите, а Светкавица и Глициния вървяха няколко стъпала зад него. Всички заедно прекосиха склада. Сано махна резето и бавно отвори вратата, а спътниците му останаха да чакат в сумрака. Пулсът му заби учестено. Дървеното сандъче стоеше пред вратата. Сано се наведе, за да го вдигне. И тогава откъм покрива се разнесе неясен шум.
— Какво е това? — възкликна Светкавица, а в гласа му прозвуча паника.
Докато се обръщаше, Сано видя как гангстерът се завъртя, вперил поглед в тавана, но без да изпуска Глициния. Капандурите горе се отвориха, повдигнати от войниците на Сано, които се бяха покатерили на покрива на склада, и в помещението влетяха няколко тъмни предмета с размера и формата на ряпа. Всеки от тях имаше къса пламтяща опашка. Светкавица извика и приклекна. Предметите нападаха по пода около него. Сано се хвърли към Глициния. Успя да хване ръката й точно когато бомбите взеха да избухват една след друга с оглушителен трясък и да бълват гъст жълтеникав дим, който замъгли склада. Светкавица изрева, обладан от ярост и ужас. Глициния изпищя. Сано я дръпна към вратата — правоъгълник от светлина, който едва се виждаше през дима, — но в следващия момент я изпусна, изненадан от мощно дръпване от противоположната страна. Серен пушек изпълни очите му и замъгли зрението му. Чуваше как Хирата викаше него, Светкавица и Глициния, но не виждаше нищо, освен жълта мъгла. Съжали, че не бе успял да изведе Глициния от постройката, оставяйки Светкавица на дима. Дробовете му се раздираха от мощна кашлица, но въпреки това не можеше да излезе и да остави Глициния тук с гангстера.
— Помощ! — пищеше тя, давейки се.
Закрил носа и устата си с ръкав, Сано тръгна пипнешком към гласа. През облаците дим проникваше мъждива светлина от фенери. Изведнъж инстинктът му подаде сигнал за опасност. Той се приведе и острието на Светкавица проблесна над главата му. Нови вопли за помощ се разнесоха откъм Глициния. Светкавица ту ругаеше, ту хриптеше безпомощно. Из пушека като призраци се носеха размазани очертания, а острието за пореден път изсвистя покрай Сано. Той се хвърли на пода и се претърколи встрани. Глициния изкрещя в агония.
Разнесоха се трясъци и силен шум от сцепено дърво. Въоръжени с брадви, войниците на Сано се бяха заели да трошат капаците. Докато свежият въздух разнасяше дима, Сано се изправи на крака в средата на помещението. Видя как Светкавица залитайки се отправя към вратата, като се давеше и плюеше, и в този момент детективите му се втурнаха вътре с извадени мечове. Светкавица се олюляваше в средата, като диво размахваше оръжие в отчаян опит да избяга или да умре, но да не се предаде. Сано се хвърли към гангстера. Сграбчи го за краката и той се тръшна на пода. Хората му се хвърлиха върху него и му отнеха меча. Гангстерът се съпротивяваше като хванат див звяр, сипейки нечленоразделни ругатни.
— Вие добре ли сте? — обърна се Хирата към Сано. Сано кимна, задъхан от изтощение, закашля се и докато се изправяше, се изхрачи.
— Къде е Глициния? — попита.