Тогава дочу стенание и я видя. Лежеше на една страна, подпряна на лакът, и се опитваше да се примъкне към вратата. Чертите й бяха изкривени от болка. Краката й бяха потънали в кръв, посечени от Светкавица. Сано почувства как ненавистта, която бе изпитвал към нея до този момент, отстъпи място на съжалението. Двамата с Хирата я доближиха. Когато ги видя, тя напрегна тяло и изстена в последен напразен хрип към свободата. После рухна и осъзнала поражението си, избухна в сълзи.
Глава 35
— Хирата сан — Мидори го видя да бърза по алеята към нея и изтича на верандата на женското крило в замъка Едо. В червеното си копринено кимоно тя бе топло цветно петно насред сивата градина в мразовития облачен следобед. — Какво стана?
— Светкавица бе осъден за убийството на владетеля Мицуйоши и задето е пребил до смърт проститутката — Хирата бе доволен, че най-накрая можеше да й поднесе добри новини. От залавянето на гангстера бяха минали два дни и Хирата току-що бе излязъл от съдебната зала след края на делото, ръководено от съдията Уеда. — Глициния бе осъдена за съучастие в убийство и държавна измяна.
Той се качи на верандата при Мидори и докато й описваше събитията, довели до процеса, тя го гледаше с широко отворени очи, пълни с благоговение.
— Какво ще стане с Глициния и Светкавица?
— Водят ги към мястото за екзекуции. Отсечените им глави ще бъдат изложени до моста Нихонбаши като предупреждение към бъдещите престъпници — законът на Токугава бе отсъдил безмилостно наказание за тежките престъпления на двойката.
— В безопасност ли си вече? — попита Мидори тревожно.
— Да. Сосакан сама е оправдан. Двамата с него бяхме на аудиенция при шогуна. Негово превъзходителство се извини, че се е усъмнил в Сано сан, и му заяви, че с охота го удостоява отново с благоволението си — Хирата завърши с облекчение: — Заплахата за всички приближени на сосакан сама отпадна.
— Толкова се радвам за теб! — усмихна се Мидори със сияещи очи. — А идеята ти за димката бе изключителна!
Хирата бе използвал тактика, приложена преди време срещу него и Сано на улица „Тютюнева“. Беше горд със съобразителността си и доволен, че Сано бе разбрал намека му да смъкне Светкавица на долния етаж, за да могат да го заловят. После лицето на Мидори помръкна и тя въздъхна безутешно.
— Само че всичко това не прави брака ни по-възможен.
— Напротив — възрази Хирата, тъй като разкритията по случая най-неочаквано бяха поднесли решение на проблема им. — Хайде, ела. Отиваме в града. Ще ти обясня по пътя.
Скоро Хирата и отряд детективи вече седяха в една чайна в Нихонбаши. Владетелят Ниу влезе с охраната си и със своя главен васал Окита.
— Моите почитания — Хирата се поклони на владетеля Ниу. — Благодаря ви, че дойдохте.
— Поканата ти подсказваше, че си готов да обсъдиш поражението си — владетелят Ниу изгледа Хирата презрително. — Това означава ли, че си се вразумил?
— Да, наистина — отвърна любезно Хирата.
Владетелят Ниу и хората му седнаха. Хирата направи знак на едно от момичетата и то сипа на всички по чашка саке.
— Крайно време е да разбереш, че кампанията ти срещу мен е безплодна — отбеляза владетелят Ниу.
— Вашият клан е много по-могъщ от моя — каза Хирата с престорена смиреност. — А вие сте прекалено умен, за да ви победя с коварство.
Злорадо задоволство заля лицето на даймио.
— Много си прав.
— Особено умно от ваша страна бе да напишете онези страници за Глициния и нейния любовник от Хокайдо, а после да платите на Следящия кон, за да ми ги продаде като липсващия дневник — продължи Хирата.
Двамата със Сано бяха проследили последната останала неизяснена подробност, която ги бе отвела до владетеля Ниу. След като Глициния бе признала, че е изфабрикувала дневника, който замалко не бе набедил Сано в убийството на владетеля Мицуйоши, Сано и Хирата бяха разпознали другия дневник като и фалшификат. Хирата си спомни, че тези страници му бяха доставени буквално в ръцете — и съвсем неслучайно, както бе осъзнал впоследствие. Някой бе решил той да получи фалшивото копие и да се полъже по изфабрикуваните в него улики. Освен това Хирата познаваше само един човек, който го мразеше толкова, че да го подведе по този начин и да го застраши с унищожение. Владетелят Ниу се разсмя искрено:
— Как само те пратих да търчиш из целия град и да търсиш човек, който не съществува!
— В такъв случай вие признавате, че този дневник е ваше дело? — Хирата искаше категорично потвърждение, че даймио бе авторът на фалшифицираните страници, за да може да превърне измамата в свое предимство. — И сте ги дали на Горобей със заповед да измисли подходящ начин да ми ги пробута, като ме излъже за обстоятелствата, при които ги е намерил?