— О, да — потвърди владетелят Ниу с горда усмивка, която повдигна левия край на устата му. — Добра примамка за теб.
— И аз се хванах — Хирата скри задоволството си, като се престори на огорчен. Когато разказа на Мидори какво е направил баща й, тя бе ужасена, но Хирата й обясни каква изключителна възможност им бе предоставил неволно владетелят Ниу. — Предполагам, че целта ви е била аз да се опозоря и да бъда екзекутиран.
Владетелят Ниу кимна самодоволно.
— Дъщеря ми не би могла да се омъжи за мъртвец. Когато чух, че сосакан сама е разрешил случая въпреки моята намеса, аз планирах друг начин да те съсипя. Но сега, след като си решил да се предадеш, ще ти пощадя живота.
— Не — каза Хирата. — Аз ще пощадя вашия живот, а вие ще бъдете принуден да се признаете за победен.
С гримаса на изненада и недоумение владетелят Ниу вирна глава.
— Какви глупости говориш?
— Мидори сан — извика Хирата.
Тя се появи несигурна и уплашена от задната стаичка на чайната и се промъкна до Хирата. Той я хвана за ръка и тя коленичи до него.
— Какво става тук? — попита владетелят Ниу. Гневно скочи на крака и се обърна към Мидори: — Казах ти да стоиш далеч от него. Излез от тук!
Хирата стисна здраво ръката й.
— Сега ще обсъдим условията на вашето поражение.
— Никога!
— Вие току-що признахте, че сте подхвърлили фалшива улика в провежданото от сосакан сама разследване на убийство — каза Хирата. — Това е саботаж, целящ да осуети диренето на справедливост от страна на шогуна за убийството на неговия наследник.
Шок скова владетеля Ниу, от което изкривеното му лице пребледня. Очевидно той изобщо не бе разглеждал създадената интрига в подобна светлина.
— Ако кажа на негово превъзходителство какво сте направили — заяви Хирата, — той ще ви конфискува земите и ще ви отнеме титлата. Ще си загубите васалите, поданиците и богатството. Членовете на семейството ви ще живеят като просяци. Аз ще се оженя за Мидори и вие няма да имате властта да ме спрете.
В очите на владетеля Ниу проблесна знака на поражението, което в следващия миг бе заменено от дива ярост.
— Ти ме изигра! — изрева той.
— Една добра интрига заслужава достоен отговор — каза Хирата, без да изпитва каквото и да било съчувствие към даймио. Мидори изхлипа, а Хирата продължи: — Но аз предпочитам да не съсипвам бащата на жената, която обичам. И няма да го сторя… ако се съгласите на споразумение.
— Няма да се принизявам и да се договарям с такива като теб! — владетелят Ниу трепереше от негодувание, а лицето му потръпваше.
Хирата продължи спокойно:
— Ще отидете при баща ми, ще му се извините за обидата и ще му дадете честната си дума, че слагате край на враждата с нашия клан. После ще дадете съгласието си за брак между Мидори и мен.
— Не! — изкрещя владетелят Ниу, стисна юмруци и тръгна към Хирата.
— В замяна аз ще забравя за вашия саботаж — завърши Хирата. — Шогунът никога няма да научи за него.
— Ще те убия!
Владетелят Ниу посегна към оръжието си, но стражите му го хванаха и задържаха. Докато той се съпротивяваше и ругаеше необуздано, Окита каза:
— Съветвам ви да приемете условията му. Ръката на вашата дъщеря е малка цена, за да запазите титлата и имота си.
— Никога няма да се унижа да му се кланям!
Но Хирата усети, че даймио вече не вилнее с такава ярост.
— Духовете на предците ви ще се отрекат от вас, ако не съхраните наследството си! — каза той.
Даймио изрева за последен път, откъсна се от хората си и после се свлече на колене. Едва си поемаше дъх от отчаяние и гняв, смазан от поражението.
— Приемам — измърмори той.
Двамата с Хирата се поклониха един на друг, след което всеки изпи своята чашка саке. Хирата усети, че сърцето му ликува, когато Мидори му отправи лъчезарна, изпълнена с възхита усмивка. Той съзря убийствената мъст, стаена в погледа на владетеля Ниу, и потръпна при мисълта, че ще трябва да живее с невменяем тъст, който освен това го ненавижда. Но каквото и да се случеше, двамата с Мидори щяха да сключат брак и тяхното дете щеше да се роди със законни родители. Това бе достатъчна причина за радост.
Рейко никога не бе предполагала, че отново ще стъпи в резиденцията на дворцовия управител Янагисава, но важни дела я бяха довели тук отново. Когато стражите поведоха нея и ескорта й по оградената с дървета алея през охранявания район, на невъзмутимото й лице нямаше и сянка от гнева, който бушуваше в нея.
Госпожа Янагисава я прие в уединена стая във вътрешността на имението. Двете коленичиха една срещу друга в тежко и изпълнено с напрежение мълчание, наситено със спомена за последната им среща. Болезнена червенина, бе избила по страните на госпожа Янагисава, чертите й изразяваха покруса, а ръцете й бяха здраво стиснати в широките ръкави. Тя сведе глава, сякаш очакваше наказание. Докато наблюдаваше домакинята, омраза разпали гнева на Рейко в бушуваща огнена буря, която тя едва успя да потуши. Пое дълбоко въздух с волята да запази хладнокръвие.