— Съжалявам, че бях груба с вас при езерото ни онзи ден — Рейко говореше със скован, официален тон. — Бях разстроена и не биваше да ви говоря по този начин. Моля да ми простите.
Думите горчаха в устата й. Несправедливата необходимост да се извини на жената, която замалко не бе причинила смъртта на Масахиро, я вбесяваше. Но политически съображения я принуждаваха да се подложи на това унижение пред госпожа Янагисава. Дворцовият управител бе по-вишестоящ по ранг от Сано и всяка обида, която Рейко отправеше към неговата съпруга, се отнасяше и за него. Когато разказа и на Сано какво бе сторила госпожа Янагисава, той бе изумен и ужасен, но дори не беше необходимо да й казва как трябваше да постъпи. Рейко разбираше какъв бе дългът й. Ето защо бе дошла тук против волята си, но по собствено желание, за да възстанови опорочените отношения между себе си и госпожа Янагисава. Съпругата на дворцовия управител вдигна към нея изпълнен с облекчение поглед и изрече задъхано:
— Няма какво да ви прощавам… Имахте всички основания да бъдете разстроена… Онова, което се случи, беше ужасно.
— Благодаря ви за разбирането и великодушието — Рейко се владееше единствено заради съзнанието, че трябва да пази Сано, в противен случай би разкъсала своята домакиня с голи ръце.
— Масахиро чан добре ли е? — попита госпожа Янагисава.
Освен проявената загриженост в гласа й прозвуча и вина. Рейко бе убедена, че госпожа Янагисава бе наясно, че тя знаеше истината за „инцидента“ с Масахиро.
— Беше малко уплашен, но вече е добре.
— Толкова се радвам… — с явно желание да се помирят госпожа Янагисава попита: — Мога ли да направя нещо за вас?
Рейко искаше да я накара да си признае, че тя бе подучила Кикуко да удави Масахиро, че е потърсила приятелството й с единствената цел да се сближи с нея достатъчно, за да може да й причини зло. Но вместо това каза:
— Вероятно не бихте възразили да отговорите на два въпроса.
— Разбира се. Стига да мога — този път нетърпението й бе заменено от предпазливост.
— Преди да ми донесете дневника на Глициния, знаехте ли дали съпругът ви и полицейският началник Хошина са го прочели?
Госпожа Янагисава се поколеба. На лицето й се изписа първо изненада, а после нерешителност. Тя сведе поглед и кимна.
Рейко се бе питала поради каква причина госпожа Янагисава бе рискувала да си навлече гнева на дворцовия управител, открадвайки дневника. Защо се бе изложила на опасност, за да помогне на Сано, когато покушението над Масахиро бе доказало, че е искала да нарани Рейко? Сега всичко й се изясни. Желанието на госпожа Янагисава е било Рейко да прочете историята за Сано и Глициния и да страда заради изневярата на съпруга си. Била е сигурна, че и да даде дневника на Рейко, това по никакъв начин е нямало да помогне на Сано, защото Хошина вече е възнамерявал да го използва срещу него. Рейко си помисли за болката, която й бе причинила прочетената история, и неприязънта, която изпитваше към госпожа Янагисава, се засили, благородният жест на тази жена бе само прелюдия към опита й да убие Масахиро.
— А вторият ви въпрос? — попита госпожа Янагисава.
— Нека предположим… просто така, разсъждавайки, че има две жени приятелки, и двете омъжени за висши държавни служители, и двете майки на малки деца — Рейко подбираше думите си много предпазливо, без да откъсва поглед от госпожа Янагисава. — Защо едната от тях би искала да причини зло на другата?
Кожата около очите на госпожа Янагисава се сбръчка, придавайки й вид на котка, със снишени от тревога уши. Тялото й потръпна. Тя се изправи, извърна се встрани и отговори с приглушен глас:
— Може би е смятала, че като съсипе щастието на приятелката си, ще получи онова, което другата е изгубила.
Тези думи бяха равносилни на признание и обяснение, а и Рейко не бе очаквала повече. Макар че бе предположила какъв може да е бил мотивът й, изречен гласно, той я стъписа. Рейко въздъхна, усетила как към гърлото й се надига неприятна тежест. Съпругата на дворцовия управител не бе просто зла, тя бе невменяема.
— Но после тя поправи стореното… и всичко завърши добре — продължи госпожа Янагисава. — Няма да има никакви лоши последствия.