— Да, така е — потвърди Рейко.
След като Масахиро не се бе удавил, госпожа Янагисава бе убиец по умисъл, но не и като реално деяние. Никой, освен нея и Рейко не бе видял как Кикуко натиска Масахиро под водата. След това Сано и Рейко бяха установили, че бавачката Охана е изчезнала. Бяха заключили, че госпожа Янагисава е подкупила Юя да примами Рейко далеч от дома й, както и Охана да упои останалите прислужнички с приспивателна отвара и да пусне Кикуко в къщата, където Масахиро бе останал съвсем самичък. Сано бе наредил да издирят Охана, но засега от нея нямаше и следа. Бавачката вероятно бе напуснала града от страх, че Сано и Рейко ще я накажат за предателството й. Никой, освен Рейко и госпожа Янагисава не знаеше истината, без да се смяташе Кикуко, която не би могла да я изкаже.
Освен това, дори и да разполагаше с реални доказателства срещу госпожа Янагисава и Кикуко, Рейко не би могла да ги осъди за опит за убийство. Властта на дворцовия управител закриляше съпругата му и дъщеря му от закона. И да бяха убили Масахиро, пак щяха да избегнат наказанието.
— Може би жената, нападнала своята приятелка, е по-щастлива, отколкото заслужава — каза Рейко. Тя стана, за да си тръгне, преди да каже или да стори нещо, за което после щеше да съжалява. Искаше да се озове колкото се може по-далеч от госпожа Янагисава и никога повече да не я види.
Домакинята й се обърна към нея с очи, изпълнени с откровена молба:
— Ще си останем приятелки, нали?
Самата идея да продължат познанството си, сякаш нищо не се бе случило, стъписа Рейко. Стори й се невъзможно да пусне тази жена отново в дома си, да оставя децата им да си играят заедно, никога да не е сигурна дали госпожа Янагисава се е освободила от моментния си порив да убива, или е безнадеждно луда, да живее в неизменен страх. Изпита неописуем ужас, когато си даде сметка, че не можеше нито да откаже на съпругата на втория по ранг след шогуна, нито да отблъсне госпожа Янагисава и да я подтикне към нови нападения. В този момент Рейко осъзна, че се е сдобила с най-опасния враг — онзи, който копнее за любовта й и в същото време за унищожението й.
— Разбира се — отвърна тя.
Студена дъждовна нощ обгръщаше крепостта Едо. Вън от къщата на Сано ледът бе сковал голите клони на дърветата в градината и бе обточил стрехите с блестящи висулки. Вътре Сано и Рейко лежаха в леглото си, покрити с дебела завивка. Между тях, дишайки едва чуто, спеше Масахиро. Приятна топлина се излъчваше от горящия мангал с дървени въглища; фенерът сияеше като малко слънце. Сано се наслаждаваше на усещането, как напрежението от последните няколко дни го напуска и духът му се отдава на покой.
— Резултатите от разследването се оказаха смайващи — каза Рейко. — Приятелката ми се оказа мой враг. Твоят враг ти предостави следата, която те отведе при убиеца. Дневникът, който смятахме за фалшив, се оказа истинският.
— Животът е непредсказуем — съгласи се Сано. — Нещата невинаги са онова, което изглеждат.
— Освен това жената, която смятахме за жертва на убийство, се оказа фактическият извършител на престъплението, както и виновникът за смъртта на Фуджио, Момоко и проститутката — Рейко се обърна към Сано със загрижено изражение. — Това безпокои ли те?
Тревожни спомени нахлуха в съзнанието на Сано и разстроиха покоя му.
— Докато представях доказателствата по време на процеса, Глициния ме гледаше с ужас и ожесточена омраза в очите. Зная, че обвинява мен за падението си. Когато съдията й позволи да каже нещо в своя защита, думите й бяха: „Те ме тласнаха към всичко това“. Тя винаги е смятала, че всичко, което прави, е оправдано заради онова, което другите са й причинили. Пое към смъртта си, без да поеме отговорност за собствените си действия.
— Глициния бе обладана от желанието си за мъст. В крайна сметка то я унищожи — каза замислено Рейко. — Толкова я съжалявам, че мога да й простя за неприятностите, които ти причини.
— Аз също — добави Сано.
Двамата лежаха мълчаливо и разсъждаваха над опасната сила на отмъщението, изпълнени със съжаление заради натрапчивата идея на куртизанката и с дълбока признателност към съдбата за това, че ги бе предпазила от разрухата, която Глициния бе замислила за Сано. След известно време той каза:
— Добре поне, че това разследване доведе и до нещо хубаво. Твоята интуиция спаси живота на Масахиро. Повече недей да се съмняваш в нея.
Рейко се усмихна, горда и в същото време смирена.
— Притеснен съм, че госпожа Янагисава се очертава като постоянна заплаха за теб и Масахиро — каза Сано.