Янагисава наклони глава и погледна Хошина с безразличие.
— Защо си ми толкова ядосан?
— Не съм ядосан — Хошина се извърна и пое дълбоко въздух, потискайки емоциите си. — Само озадачен. Очаквах да ме подкрепите по време на срещата със Сано и шогуна. А вие ме оставихте да се вея, както флагът на гърба на воин се вее на вятъра; като воин, който, препускайки, влиза в битка с мисълта, че е начело на атака, а в това време армията му си седи встрани. Защо не ме подкрепихте, когато атакувах Сано?
Ако хленчеше като капризна жена, едва ли щеше да задържи интереса или уважението на Янагисава; но Хошина просто не можеше да се овладее. Той долови шумолене на коприна; Янагисава отиде до него и застана зад гърба му. От близостта вълнението му се усили.
— Съжалявам, ако се чувстваш засегнат, защото смяташ, че съм те изоставил — каза Янагисава, — но си припомни, че аз съм този, който предвожда атаките. Ако се втурнеш напред по собствено желание, не очаквай да те последвам. Това не беше подходящият момент да излагаш на показ съперничеството си със Сано. Мълчанието ми трябваше да ти го подскаже недвусмислено. Ако си разочарован от последствията, вината си е твоя.
Порицанието стресна Хошина, тъй като привързаността на Янагисава далеч не беше единственото, което можеше да загуби. Дворцовият управител бе унищожил множество мъже, достатъчно неразумни да предизвикат гнева му, като между прокудените, екзекутираните и убитите имаше и негови бивши любовници. Макар че връзката им бе започнала с взаимни очаквания за истинска и вечна любов и първоначално Янагисава изглеждаше по-щастлив и по-толерантен от преди, Хошина отлично знаеше, че старите навици се превъзмогват трудно.
— Не разбирам възраженията ви — той се обърна с лице към Янагисава. — Дойдох в Едо, за да се издигна в бакуфу и да покажа, че съм способен да управлявам силите на реда — макар че се радваше на привилегированото си положение на любовник на Янагисава, той имаше потребност да покаже, че е достоен за поста си, а не се е издигнал чрез сласт. — Но Сано постоянно се пречка. Как да покажа какво мога, когато той и личният му отряд детективи винаги получават важните случаи, печелят големите победи и обират цялата почит на шогуна? Не искате ли да успея в работата, заради която ме доведохте в Едо?
— Смятах, че си дошъл, за да ми служиш в качеството си на мой главен васал — каза Янагисава и на лицето му се изписа неодобрение.
Хошина неволно отстъпи назад, когато си даде сметка, колко егоистично бяха прозвучали целите му.
— Разбира се, първото ми желание е да ви служа вярно — той побърза да се позове на интересите на Янагисава. — Не желаете ли Сано да бъде отстранен? Простете, ако според вас съм действал против желанията ви, но аз само продължавам онова, което вие започнахте преди години. Това може да се окаже най-добрата възможност да се отървем от Сано завинаги.
— Сега не му е времето — повтори Янагисава. — Убийството на владетеля Мицуйоши създаде и ред други възможности, освен онази, от която си тъй нетърпелив да се възползваш. Разглеждаш положението в твърде ограничени рамки. Не си живял в Едо достатъчно дълго, за да прозреш по-важното или да оцениш по-сериозните интереси, надхвърлящи настоящия момент — нетърпение обагри гласа му. — Не се опитвам да те измамя, далеч съм от подобна мисъл. Тъй че вярвай ми, когато ти казвам, че ако плановете ми се осъществят така, както очаквам, Сано ще престане да представлява интерес и за двама ни.
— Какви планове? — Хошина бе напълно объркан и въпреки това беше в състояние да оцени иронията на собственото си положение. Нощ след нощ те лежаха един до друг, голи и уязвими. Янагисава се доверяваше на Хошина, предоставяйки му тялото си, но не и тайните си. За него знанието бе върховна власт, която никога не би отстъпил. Хошина бе наясно с това, но недоверието на Янагисава го засегна дълбоко.
— Днес ходих да видя сина си — каза Янагисава.
Рязката смяна на темата обърка и смути Хошина. В опит да следва обратите в коварната мисъл на своя любовник попита мрачно:
— Кой от тях?
Знаеше, че дворцовият управител има най-малко четирима синове, всички от различни жени, без да се смята съпругата му. Момчетата живееха с майките си в имения извън Едо. Хошина бе научил за тях от клюки в бакуфу, а не от Янагисава. Бе разбрал, освен това, че дворцовият управител периодично посещава децата си, макар че и затова никога не бе отварял дума пред Хошина.
— Йоримото. Най-големият. Вече е шестнайсетгодишен.
Момчето бе детето на някогашна придворна дама, спомни си Хошина. Тя бе роднина на Токугава — красавица, с която Янагисава бе имал кратка авантюра.