Толкова й беше студено, че трепереше неудържимо, а зъбите й тракаха. Издигащата се от ваната пара й се стори като видение от рая. Светкавица вече бе започнал да сваля мокрите си и мръсни дрехи. Глициния захвърли своите с бързината, която й позволяваха треперещите ръце, но без да маха шала от главата си. Изранените й стъпала оставиха върху пода кървави следи. Двамата със Светкавица се изтриха с торбички сапун, обляха се с кофи вода и седнаха във ваната, потопени до раменете.
Горещата вода обгърна Глициния и тя въздъхна блажено. Не обърна внимание на мръсотията, плуваща на повърхността, нито на миризмата на плесен, която се долавяше в стаята. Твърде изтощена, за да се тревожи какво ги очаква занапред, с облекчение затвори очи, облегна се на ръба на ваната и задряма.
— Не се отпускай много-много — обади се Светкавица. — Не можем да останем. Войниците ще дойдат и тук. Трябва да тръгваме, иначе ще ни заварят.
— Моля те, нека постоим още малко — промърмори тя.
Светкавица се размърда неспокойно и водата се раздвижи.
— В Едо никъде не си в безопасност. Трябваше да тръгнем по главния път още тази сутрин, както исках. Ама не… ти нали държеше да останеш.
Обвинителният тон изпрати предупредителен сигнал към съзнанието й и я изтръгна от дрямката. Тя зърна заплашителния блясък в очите на Светкавица, който бързо омекна, когато срещна погледа й.
— Заради теб ни преследват като животни — рече той. — Може и да не успеем да се насладим на свободата си и това ще е пак е заради теб.
Глициния седна и притисна колене към гърдите си.
— Трябваше да останем — отвърна тя, опитвайки да се оправдае, макар че се боеше да му противоречи. — Нали така решихме по план.
— Твоят план. Не моят. Голям глупак бях, че се съгласих с него — Светкавица изсумтя презрително. — Защо да ни е грижа какво се случва около убийството? Тръгваме тази вечер.
— Мен ме е грижа. Трябва да зная — настоя Глициния. — Още не можем да заминем!
По-рано същия ден Светкавица й бе донесъл свитък с последните новини, в който се говореше за разследването на сосакан сама. Тя беше прочела, че са арестували нейната ярите. Трябваше да разбере какво ставаше с Момоко и дали имаше и други заподозрени. А в далечната провинция, където двамата със Светкавица планираха да се установят, едва ли щеше да научи някакви вести. Трябваше на всяка цена да проследи развитието на събитията — независимо от опасността.
Лицето на Светкавица потъмня от гняв.
— Нима за теб е по-важно да задоволиш любопитството си, дори и с риск да ме изложиш на смъртна опасност?
— Не! Разбира се, че не! — Глициния се отдръпна, ала гърбът й се удари в стената на ваната.
Мъжът избухна в горчив смях.
— Трябваше да се досетя. Ти просто ме използваш. Всъщност изобщо не те е грижа за мен.
— Напротив — възрази Глициния. Протегна ръка под водата и докосна крака му. Той потръпна от допира й. — Обичам те — ако това непреодолимо, диво привличане можеше да се нарече любов, тогава тя наистина обичаше Светкавица. — Твоята безопасност е по-важна за мен от собствения ми живот — без него тя просто не можеше да оцелее.
Мъжът поклати недоверчиво глава. Ала щом обхвана члена му и го погали, Глициния го усети как набъбва и се втвърдява. За миг се поддаде на възбудата, разтвори устни и отметна назад глава.
— Ако ме обичаше, нямаше да ме забъркаш във всички тези неприятности — рече Светкавица. В гласа му звучеше страст и едновременно с това гняв заради опитите й да му се наложи.
Изумена, Глициния отдръпна ръка.
— Аз ли съм те забъркала в неприятности? — поради раздразнението забрави предпазливостта. — Извинявай, само че не те преследват заради мен. И не аз провалих почти всички възможности за нас.
— Тъй значи, аз съм ти виновен? — водата се разплиска, когато Светкавица се доближи към нея. — Да ти напомня тогава, че всичко тръгна от твоя план.
— Той си беше много добър, само дето ти изобщо не се придържаше към него — Глициния усети как пръстите му обхващат глезена й, и уплашено се дръпна. — Пусни ме!
— Не ми казвай какво да правя — стисна я той още по-здраво. Опитът й да го изрита и да се освободи от хватката като че ли го разяри още повече. — Сам вземам решенията си. Не съм твой слуга. Няма да слушам нито теб, нито когото и да било друг.
Глициния осъзна, че самата тя не е в състояние да се овладее. Водата сякаш стана още по-гореща; по лицето й започна да се стича пот.
— Трябва да слушаш! — кресна му тя. — Защото този път направи ужасна грешка. Ти си виновен за всичките ни неприятности.