— Добре дошли — рече той. — За мен е чест.
Старейшините нямаха обичай да го посещават в дома му. Когато искаха да го видят, го викаха да се яви в залата им за съвещания в двореца. Явно днешното им посещение бе тайно, което се потвърждаваше и от отсъствието на главния старейшина Макино.
— Надявам се, че не ви притесняваме — обади се мъжът в средата. Това бе Огами Каору, който отговаряше за връзките на режима с даймио. Беше с побелели коси и тъжно лице с младежки черти.
— Ни най-малко — отвърна Сано.
— Колко любезно от ваша страна, че ни приемате веднага — рече старейшината отдясно на Огами. Нисък и дебел, с увиснала гуша, Уемори Йоичи бе главният военен съветник на шогуна.
— За мен е чест — отвърна Сано, като се питаше каква ли бе причината за посещението им, най-вече озадачен от присъствието на третия — Като Кинхиде, специалист по държавни финанси. Огами навремето бе съюзник на Сано, Уемори никога не се бе изправял открито срещу него, но несъмнено идваше като враг. Сано се извърна към него, взря се в широкото невъзмутимо лице, върху което очите и устата изглеждаха като прорези в овехтяло парче кожа, и в съзнанието му изникна подозрение.
— Радвам се, че ви заварваме — обади се Като, — макар че сигурно сте доста зает с разследването на убийството.
Сано си даде сметка, че подозренията му са оправдани. Като никога не би го удостоил с присъствието си, освен за да разговаря по най-важния в момента въпрос.
Чаят и сладките бяха поднесени, лулите — запалени и след като размяната на любезности приключи, Огами рече:
— Сосакан сама, носим ви новини.
Изявлението изненада Сано, тъй като обикновено той предоставяше информация на старейшините, а не обратно. Съдействието на Огами бе разбираемо, но не и това на останалите. И защо държаха да разговарят в дома му вместо в двореца?
Огами внимателно изтърси пепелта от лулата върху подноса пред себе си. Отправи поглед към Уемори и той рече:
— Сигурно знаете, че владетелят Мацудайра Дакуемон е бил в Йошивара в нощта на убийството.
Сано кимна, тъй като владетелят Дакуемон бе в списъка на хората, които възнамеряваше да разпита.
— Дакуемон е член на клана Токугава — продължи Уемори. Смукна жадно от лулата си и в следващия миг провисналата му гуша се разтърси от сочна кашлица. — Малко по-възрастен е от Мицуйоши, не се отличава с особена сговорчивост и не се ползва с благоволението на двора — Уемори замълча, сетне добави с многозначителен тон: — Но след като Мицуйоши е мъртъв…
Сано си помисли, че владетелят Дакуемон наистина бе силен претендент за наследник на режима.
— Може би трябва да посветите специално внимание на действията на владетеля Дакуемон през онази нощ — добави Уемори.
Фактът, че му се подхвърляше нов заподозрян, обезпокои и заинтригува Сано. Ставаше дума за член на клана Токугава, който на практика за него бе недосегаем заради изричната забрана на шогуна да се разследват семейството, роднините и враговете на владетеля Мицуйоши.
— Можете да проверите и Сугита Фумио — намеси се Като. Той напълни лулата си отново, като внимателно подбираше тютюна си.
— Имате предвид председателя на съдебния съвет? — попита Сано. Тази институция бе само едно стъпало под съвета на старейшините и упражняваше контрол над различни правителствени органи. — Но Сугита не е бил в Йошивара през онази нощ.
— Възможно е да сте го пропуснали — отбеляза Като.
— Има ли причини да се смята за заподозрян? — Сано прикри тревогата си от факта, че за пореден път във връзка с убийството пред него се споменаваше име на висш служител.
— Преди години съветникът Сугита искал да се ожени за една дама, но семейството й я омъжило за бащата на владетеля Мицуйоши — съветник Като взе машата от подноса и разрови металната кутия, за да избере подходящия въглен за лулата си. — Съветникът Сугита и досега обича тази дама и изпитва неприязън към съпруга й. Не е ли възможно тази неприязън да се е прехвърлила и върху владетеля Мицуйоши — издънката от техния брак?
Историята изглеждаше скалъпена набързо.
— Има ли някакви други улики, които подсказват, че съветник Сугита е убиецът на владетеля Мицуйоши? — обърна се Сано към Уемори. — Или такива, които насочват разследването към владетеля Дакуемон?
— Ваше задължение е да откриете необходимите доказателства — заяви строго Уемори с укор в гласа.
За Сано бе очевидно, че зад маската на алтруизма тези мъже крият лични интереси. Той знаеше, че Сугита бе изразил желание да стане член на съвета на старейшините и бе започнал кампания срещу Като с намерението да заеме мястото му. Какъв по-добър начин за Като да се предпази от това, като уличи Сугита в подло убийство? Освен това Сано беше наясно, че Уемори е в дългогодишна непримирима вражда с бащата на владетеля Дакуемон, който непрестанно се стремеше да убеди шогуна, че Уемори няма място в съвета. Ако Дакуемон наследеше шогуна, това не би се понравило на Уемори, тъй като тогава бащата би се сдобил с нужната власт да го унищожи. Стремежът на старейшините да включат Сано във войната, която водеха, не означаваше непременно, че трябва изцяло да отхвърли теорията им; и все пак смяташе, че ще му бъде трудно да установи дали съветникът Сугита и владетелят Дакуемон са замесени в убийството.