Вперил поглед в обявата, Хирата се намръщи обезкуражен. Часове наред бе претърсвал чайните в Суруга, за да открие някаква следа от Глициния и любовника й, ала напразно. Започваше да се съмнява, че множеството обяви, които бе оставил по пътя, биха довели до някакъв успех. Уморен, премръзнал и гладен, си купи от минаващ покрай него търговец чай и суши — малки питки от студен ориз, за обяд, след което приседна на перилата на моста.
По канала под него бавно се движеха лодки. Пътеките и сергиите на рибния пазар покрай брега гъмжаха от хора. Миризмата на развалена риба изпълваше влажния сивкав въздух; в мрачното небе с крясък се виеха чайки. Хирата взе да се храни, но проблемите в любовта и работата му продължаваха да потискат духа му. Нямаше почти никаква надежда времето да излекува обидата, нанесена на баща му от владетеля Ниу, а не откриеше ли любовника на Глициния, възможно бе двамата със Сано изобщо да не разрешат случая с убийството.
Внезапна суматоха на моста го откъсна от мрачните му мисли. Той вдигна поглед и настроението му в миг се подобри. Мъжът, който вървеше насреща му, имаше остра черна коса, която стърчеше на главата му и преминаваше в гъста брада по бузите и врата му.
Изпод рошавите вежди надничаха малки блестящи очички. Носеше подплатено памучно наметало, което бе твърде голямо за дребната му фигура. Подобната му на лапа ръка държеше въже. Другият му край бе завързан около врата на голяма озъбена кафява маймуна с червено лице. Докато мъжът водеше животното по моста, минувачите се смееха, сочеха ги и ахкаха.
— Ей, Плъх! — извика Хирата и му махна.
Без да бърза, мъжът приближи и оголи зъби в дивашка усмивка.
— Добър ден — поздрави той с особен простоват акцент. Поклони се и сякаш по команда маймуната повтори движението. — Как ти се струва най-новото попълнение в трупата ми?
Плъха имаше шоу, в което участваха необикновени животни и разни хора със странни недъзи, затова бродеше из цяла Япония, непрестанно търсейки нови атракции.
— Невероятна е — Хирата протегна ръка да потупа маймуната по главата. — Откъде я взе?
— Не я пипай… Хапе — предупреди Плъха и дръпна въжето, тъй като маймуната изръмжа към Хирата. — От Тохоку е. Може да се каже, че сме си роднини. Нали аз съм от Хокайдо.
Хирата знаеше, че Плъха е родом от този далечен северен остров, известен със студените си зими и силното телесно окосмяване на обитателите си.
— Като спомена Хокайдо — започна Хирата, — търся един човек от там — зачуди се дали любовникът на Глициния е също тъй космат като Плъха и дали се е бръснел, за да не се отличава от местните жители на Едо. — Да си срещал из града свой съгражданин?
Тъй като Плъха събираше всякакви новини и в миналото бе действал като негов надежден информатор, се надяваше, че сега може да попадне на някоя следа към любовника на Глициния, ала Плъха поклати глава:
— От години нито съм виждал, нито съм чувал някой от Хокайдо да се е появявал из тези места. Доколкото знам, в цяло Едо аз съм единственият.
На Хирата му хрумна нещо и макар че идеята му се стори абсурдна, все пак реши да попита:
— Да си се срещал с куртизанка на име Глициния?
— Аз? О, не — в първия момент Плъха изглеждаше слисан, а сетне прихна. — Шегуваш се, нали? Дори да можех да си позволя Йошивара, само да ме видят, онези жени ще се разбягат с писъци.
Хирата съвсем се обезкуражи. Щом Плъха не бе чувал нищо за любовника на Глициния, значи мъжът се бе скрил доста добре. А може би страниците, които бе купил от Горобей, бяха фалшива улика, както бе предположила Рейко.
— Уведоми ме, ако чуеш нещо за мъж от Хокайдо, особено ако пътува с жена — рече Хирата.
— Дадено — Плъха бавно се отдалечи заедно с маймуната.
Нетърпелив да пристъпи към действие, Хирата реши да продължи към Фукагава и да претърси магазините за тестени изделия. Не беше изключено Глициния и любовникът й да са намерили убежище в някой от тях. Но преди това щеше да посети семейството си и да провери какви бяха изгледите да получи разрешение за брак с Мидори.
Глава 16
Истинско нашествие от бюрократи връхлетя имението на Сано — всеки от тях с намерението да стовари подозренията върху враговете си. Затрупаха го с безпочвени обвинения, които го объркаха напълно. Макар че денят едва бе започнал, си даде сметка, че не е в състояние да понесе повече опити да бъде манипулиран заради лични интереси. Най-сетне, когато посещенията секнаха за кратко, навлече дрехите, с които излизаше, взе мечовете си и напусна къщата, за да потърси единствения човек, който можеше да му каже кои от слуховете са верни и кои — не.